Голямата лъжа на хуманистите от XIX и XX век е, че децата са били необразовани диваци преди да бъдат измислени държавните училища. Истината, разбира се, е съвсем различна, но ние нямаме желание да се конфронтираме и спорим за това, има или не, държавата право да предявява претенции за обучение на децата ни, но бихме спорили за това, дали ние като родители имаме право да вземаме решения, свързани с бъдещето на собствените ни деца. Нашата цел е да покажем будната си гражданска съвест и да прокламираме правото на родителите и децата да избират мястото и начина за обучение. Това място може да е държавно училище, частно училище или домашно училище.

        Като отговорни родители, които обичат своите деца и искат винаги най-доброто за тях, трябва да реагираме адекватно на безпощадната деградация в държавните училища. Навярно много родители не се притесняват от факта, че децата им започват сексуалният си живот твърде рано или че наркотиците се пласират в дворовете на училищата. Отговорно е да реагираме остро срещу безмилостната агресия на младото поколение – свидетели сме на убийства и ежедневни побои.

        Разбира се, тази трагедия в българските училища е проекция на болното ни общество. Когато човек вижда тази зараза в обществото, търси сигурност за себе си и преди всичко за децата си. Опита на милиони семейства в целият свят показва предимствата на домашно обучаваните ученици. Движението за домашно образование набира скорост през 60-те и 70-те години на XX век в САЩ. От тогава до сега идеята за домашно образование е обхванала всички континенти и почти всички държави в света. Стремежа на родителите да дават качествено обучение на децата си, като същевременно ги запазят морално и емоционално до годините на тяхната зрялост, когато ще имат изградена защитна сила срещу безумието около себе си, се превърна в антитеза на държавно централизираното образование.

        Атараксията, която е завладяла държавните чиновници свързани с образователната система в България, може само да буди безпокойство у родителите, които не са безразлични към бъдещето на своите деца. Семейството е институция в нашето общество и е редно да има позиция относно изграждането на бъдещото поколение. Почти всички родители виждат болестта в държавно организираното и централизирано образование, но нямат решение за изход от положението. Затова продължават да принасят децата си в жертва на една аморална и порочна система.

        Ние също виждаме проблемите. Точно затова не сме склони да се поддадем на болестта в съвременното ни общество, която най-точно можем да наречем интелектуална шизофрения. Не може да има проблеми и ние да не реагираме и по този начин да се превърнем в шизофреници, вършещи нещо, с което не сме съгласни. Все пак живеем в свободно общество и хората имат право дори да бъдат шизофреници, щом това не пречи на всички останали. Всеки има право на избор, затова и ние направихме нашия – образоваме и възпитаваме децата си вкъщи.

Петър Порумбачанов