Стачки е имало и ще има. Хората намират причини да са недоволни, а когато са недоволни търсят варианти да решат проблемите си. Похвално, бравос! Началото на учебната 2007-2008 година ще се запомни, разбира се, с учителската стачка. Учителите стачкуват. Основно искане: 100 % увеличение на заплатите, веднага и на всички - няма лошо, бравос! Напоследък стана модерно браншовите труженици в различни области да постигат целите си с революционни методи. Какво пък и учителите са хора и те душа носят, и те хляб ядат. Гледам и слушам сърцераздирателните разкази на стари даскали и даскалици, които се оплакват, че изнемогват с мизерните си заплати и ми дотегнува някак в душата, че несправедлива е тая работа, дето даскалята мрат от глад и тънат в мизерия. И като отпущих мисловната си функционалност се зачудих каква е, аджеба, тая неправда с учителското съсловие в България.

        Първо се поозърнах насам-натам и ми направи впечатление, че стачкуват само учителите в държавния сектор. Учителите в частните училища не стачкуват, а често заплатите им са по-ниски от колегите им в държавните училища или колкото техните в по-добрите случаи. Странна е тази работа! Има и учители, които получават и повече в частни школи или чрез частни уроци, но те са друга стока. На такива и даскали да не им казвам, сакън, че те даскали ли са, те са по-скоро предприемачи, продаващи знания. Но ние сега мъдруваме за държавните чиновници, чийто сюзерен е Министерството на образованието и науката (МОН). Този сорт учители (държавните) не са като колегите им в частния бранш. В частните школа изискванията са по-високи, почивките по-малки, заплатите не по-високи, а учителите по-доволни. Какво ще рече това, ами държавните учители искат с по-ниско качество да имат по-висока заплата. Евала, бравос!

        Нека без ирония да видим проблема. Проблемът не е в това, че учителите искат по-висока заплата, проблемът е от кого я искат? Отговор: от държавата. Първият факт, който мислещите хора отдавна са проумели е, че държавата не е институцията, която трябва да носи отговорност за обучението на децата. Това е задача и отговорност на друга институция в едно демократично общество, а именно, семейството. Разбира се, семейната институция в България е обезличена и държавната власт е окупирала дейността й. Последното нещо, което държавата все още не е отнела от семействата е правенето на деца.

        Искам да кажа, с думи прости, че образованието е пазарен сектор и простата логика води до ясния извод, че то трябва да е обект на конкуренция между частни и юридически лица, а не монопол на държавни структури. Последното нещо, от което държавата желае да се откаже е обсебения от нея пазар на образование. За да не изпусне контрола над този важен механизъм за формиране умовете на хората, държавата в миналото е стигала до репресии и терор над нежелаещите да посветят децата си в държавната религия родители. Разбира се, че образованието е религия. Няма нерелигиозно образование. Религията може да е наречена християнство, мюсюлманство, будизъм, хуманизъм, демокрация . . . все едно. От философска гледна точка винаги става въпрос за едно и също нещо – убеждението на хората да живеят живота си по правилата, които са избрали, правилата, които диктува тяхната религия. Държавната религия в България проповядва, че образованието трябва да е под неин контрол.

        За тази цел, българската държава е наела армия от чиновници, които да изпълняват държавната линия в сферата на образованието. Ако трябва да се изразя с религиозен език, защото говорих за факта, че образованието е неизменно религиозно, трябва да редактирам предното изречение така: държавата плаща на армия от жреци, които да проповядват в храмовете й държавната хуманистична религия на невръстните си послушници. В един момент жреческото съсловие развява байрака на революцията и надава мощен вик: „Дайте ни двойно повече пари!”. Разбира се, държавата е в шах.

| 1 | 2 | 3 | >>