Ред е да хвърлим един свенлив поглед върху моралния аспект на създалата се обстановка около учителското брожение. Понеже всеки свободомислещ човек разбира, че бруталната намеса на държавата в свободния пазар на образованието изисква субсидиране, е редно да напомним от къде идва то. От бюджета, разбира се. Бюджета, формиран от данъчните плащания към държавата. Водени от логиката, че не е работа на държавата да дава образование се сблъскваме и с първата морална дилема, защо въобще ни вземат парите за да субсидират с тях министерство и учители, които да учат децата. Не е ли демократично и справедливо родителите да решат на кого да платят, за да купят знание за децата си.

        Втората морална несправедливост е, че пари за образованието на децата се вземат от всички, включително и от поданиците на републиката, които нямат деца. Защо някой, който не желае, трябва да плаща на еди - кой си, за да е образовано моето дете? Защо аз трябва да плащам за образованието на комшийското дете, ако не желая да го правя? Вижте, морално и отговорно е всеки да плаща за обучението на своите си деца. Родителите винаги намират начин. Когато плащаме за ученето само за своите си деца, сметката е доста по-малка, а пък и я даваме с желание. Така правят моралните хора, плащат за това,което поръчват. Ако някой бърка в джоба им, за да плаща чужди сметки, носи последствията от престъплението си.

        Какво искат учителите на фона на това? Навярно те ще спят спокойно, ако се вдигне данъчната тежест за поданиците, та да могат да им порастат 100% заплатите. Не е проблем, че учителите оценяват високо труда си. Проблем е, че искат да бъдат оценени от държавата, която има съвсем различни стандарти, цели и задачи от самите тях. Ако учителите искат да печелят, да излязат на свободния пазар и да покажат какво могат. Другият вариант е да ограбват нацията – висока морална цена за това да ядат повече и по-често. Хубаво е, че учителите искат достоен живот, но е факт, че искат да го постигнат с недостойни средства. Застаряващата армия даскаля в България е свикнала някой да мисли за проблемите им, вместо тях. Когато работника не е доволен от финансовите обязаности с работодателя, си намира друг работодател. Но тази мисъл дохожда трудно в закостенелите мозъци на учителите, за тях в миналото се грижеше „майката” партия, а сега, „майката” държава.

        Порочната система на държавното образование не произвежда качествен продукт. Целият български народ плаща изумително висока цена - милиарди левове за развалена стока. Кой плаща на бояджия, за да му напише софтуер или на земеделец, за да му построи космическа совалка? По същият начин плащаме на държавата да върши работа, която не може да свърши. Всъщност, по-точно е да се каже, че държавата обира поданиците си, за да субсидира балона на образованието. Естествено, че държавата има интерес от това. Невежеството сред подрастващите е най-добрия начин за създаване на фанатично предани на държавната религия роби. Какъв е интереса на учителите? Конюнктурен – да се наядат. В условия на относително свободен пазар, работните гладни си намират работа, мързеливите гладни просят или предпочитат да останат крепостни даскали срещу феодалните подаяния на държавата.

        Стачката на учителите ще бъде още по - безсмислена, когато самите родители спрат да им плащат, защото родителите са тези, които носят отговорност за децата. Учителите работят за родителите, не за държавата. Държавата е прекупвач между учители и родители. Днес учителите се жалват на прекупвача, не на реалния работодател. Естествено, аз плащам избирателно за учителски труд, защото децата ми учат вкъщи и ако имам проблеми с даден предмет, си плащам за професионална помощ. Вярно е, че държавата пак ми взима данъци, за да поддържа своята идея за образование, но аз съм морално чист, защото не аз крада държавата, а държавата краде от мен. Учителите са съгласни с тази кражба и искат тя да се увеличи. Искат увеличението да се обяви от прекупвача, защото се страхуват да застанат лице в лице с реалния работодател – българския народ. Прекупвача от своя страна има само една цел – печалба от посредническа дейност. Затова държавата ще използва всички средства, за да изнуди поръчителя на услугата да кихне повече пари, защото ако данъкоплатеца се осъзнае, ще изхвърли прекупвача от играта.

<<  | 1 | 2 | 3 |  >>