Това е положението, колко по-лесно би било, ако държавата отсъстваше от образованието. Сделката между продавачите и купувачите на знания щеше да е много по - проста. Учител продава знания по история на еди - си каква цена, аз купувам тези знания или отивам при друг учител, който предлага същото, но при по-добри условия за качество и цена. Няма кой и за какво да стачкува. Има само конкуренция, която да създаде и предложи по-добър образователен продукт. Разбира се, че днес милиони хора постъпват точно по този начин. За всички тях, подобни учителски стачки са просто химерни, някак си шизофренични, на фона на реалните пазарни паралели. Сякаш държавата и държавните учители живеят в един измислен свят, където си играят на образование, докато в същото време край тях растат деца, необременени от абсурдния карамбол в държавната образователна система. Никой не спъва учебния процес на тези деца и никой от възпитателите им не стачкува. Точно това са децата, които след едно поколение ще обезсмислят напълно държавното образование, защото живота им ясно ще демонстрира предимствата на частното и на домашното образование.

        Стачки е имало и ще има. Хората намират причини да са недоволни, а когато са недоволни търсят варианти да решат проблемите си. Някои се опитват да решат проблемите си с революционни методи - стачки, въстания, преврати и пр., други работят усърдно и тихо, като постигат целите си ден след ден, бавно,но сигурно. Аз съм от втората група. И така скъпи приятели, ако този кратък анализ ви е помогнал да погледнете от друга гледна точка въпроса за стачките и образованието, бравос! Ако пък не, приятни сънища.

Петър Порумбачанов

02.10.2007

<<  | 1 | 2 | 3 |