Наскоро, някъде в някъдето, прочетох статийка със заглавие: “Парламентарната Асамблея не смята да позволи креационизмът да се превърне в наука и да бъде изучаван като такава”. Разбира се, след подобно интригуващо заглавие наострих публицистичното си перо и се зачесах зад ухото, па да схвана к’ва е тая работа. И схванах. За да не се мъчите със схващането, моля за вашето благоволение и търпение, което ще ви помогне да разберете моето мнение.

        Първата смешка разбира се е, че Парламентарната Асамблея се “оказа” институцията, която решава кое ще е наука и кое - не. Откога държавните бюрократични структури сложиха ръка върху академичната автономия? Представете си, как плешив, очилат държавен чиновник с изпъкнали предни зъби, абе бобър, стои с печат в лявата и още един в дясната си ръка и подпечатва: това е наука, а това е ненаука, това е наука, а това е ненаука . . . . Нека да оставим абсурдите. За всеки е ясно, че не Парламентарната Асамблея казва кое е наука. Всъщност, чиновниците ограничават своята власт до това, да се гаврят с питомниците в държавните училища. Всички останали са извън обсега им.

        Според европейските бюрократи, креационизмът е заплаха за човешките права и атака срещу теорията за еволюцията, водена от опасни религиозни фундаменталисти. Това е втората смешка. Нека да отбележа за непросветените, че научният креационизъм противоречи на еволюцията, като твърди, че хората не са произлезли от маймуните, а са сътворени от Бога на Библията. Освен това, тази наука доказва, че земята е с библейска възраст т.е. 7000 години и т.н. Всеки, който се интересува от темата да потърси книгата на Хенри Морис “Научен креационизъм”.

        Та да се върнем на думата. Как изучаването на Сътворението е заплаха за човешките права? Нима маймунската теория не е същото? Ясно е, че като внуци на маймуните, европейските бюрократи се опитват да защитят произхода си. Но не за това ми е приказката. Говорим за това, че приматите в Парламентарната Асамблея забравят да кажат истината докрай. Ако научният креационизъм е религиозно учение, то неизменно същото е и теорията за еволюцията. Еволюцията не е повече от религиозно учение. Проблемите на еволюционистите ги карат да приемат факти - сами по себе си, т.е. нямат научни доказателства, затова предполагат. След като това е така, по какво еволюцията се различава от коя да е религия? Понеже няма доказателства за еволюцията, се налага да вярваме в нея. Ако говорим за вяра в нещо, значи говорим за религия. Еволюцията е религия.

        Нека ви дам пример за това. Когато започнете да задавате въпроси на еволюционистите, неизменно ще стигнете до голямото нищо, от което се е пръкнало голямото нещо. Еволюционистите твърдят, че много, много отдавна, когато не е имало нищо, се е появило нещо и т.н. Естествено, тези многознайковци немогат да докажат твърдението си, защото трябва да направят нещо от нищо. И понеже всички трябва да приемем за даденост, че това някак се е случило, трябва да го повярваме. Е, ако основата на еволюцията не е поставена на научен фундамент, а ме кара да вярвам в нейното начало, то тя си е чиста проба религия и нищо повече.

        Естествено, като представители на държавните структури и еволюционисти фундаменталисти, самите асамблеисти са заплаха за човешките права. На тях им е изгодно в училищата да не се говори за Бог като Творец на всичко. Не им е изгодно, защото това прави човека творение, отговорно пред Творец. Ако вярваме в тяхната религия, че материята е възникнала от безличното нищо и в последствие отива в нищото, ще е по-лесно да сме също безлични. Ако не отговаряме пред Твореца за делата си, трябва да отговаряме за тях пред еволюиралата форма на човешко управление – държавата. Ето това е простата схема, до която води вярата на еволюционистите. Ако не сме сътворени - не носим и отговорност, така е по-лесно. Това носи временна утеха, но духът в нас ни гложди, мъка. Ако пък вярваме в сътворението, знаем че рано или късно Някой ще потърси сметка за делата ни и това е обезпокоително.

| 1 | 2 |  >>