Всяка прилика с действителни лица е случайна.

         Всяка прилика с действителни събития е умишлена.     

        Ивайло е на 17 години и 6 месеца. Ивайло е сирак, кръгъл сирак, защото наскоро е починала и баба му, която се е грижила за него в годините, когато Ивайло е ходил на училище. И понеже момчето е тръгнало по-рано на училище, в крайна сметка вече е изкласило средното образование, макар и доста трудно. Винаги е така, когато единственият родител е бабата. Доста рано Ивайло е станал приятел на цигарите и наркотиците, има и разведена (значително по-голяма) приятелка с дете – въобще, живот – чудесен.

        В тази щастлива поредица от „прекрасен” житейски опит в битието на Ивайло, преди половин година, се появява г-н Бурмов. Заможен човек, собственик на няколко заведения за бързо хранене. Г-н Бурмов взима присърце съдбата на Ивайло и го назначава за работник в един от своите ресторанти. Момчето значително се променя, получава добра заплата и това го стимулира. Не и без бащинското наставление на г-н Бурмов, Ивайло излиза от средата на наркомани, престъпници и крадци, гледа сериозно на работата си и само след 2 месеца става пръв помощник на главния готвач, защото проявява афинитет към готварството.

        Ивайло е щастлив с новата си работа, с новите си приятели, дори и с новата си приятелка, младо момиче, сервитьорка работеща през лятната ваканция (със съгласието на родителите си) в ресторанта, в който Ивайло готви. Обаче . . .

        Обаче, не щеш ли в един прекрасен ден, в ресторанта на г-н Бурмов се населват шайка инспектори от Инспекцията по труда. Начетени, добре облечени, учтиви и добронамерени, инспекторите тутакси връчват акт на г-н Бурмов за 1000 лева, задето в редицата служители се изнамира работник с ненавършени 18 години. Наш Ивайло няма нужната възраст за да работи, където и да е, без разрешението на родителите си. Понеже кореспонденцията с отвъдното е трудна поради ред причини, независещи от БТК, М-Тел или ГЛОБУЛ, няма кой да разпише позволение на Ивайло и той трябва да бъде освободен.

        Понеже, г-н Бурмов не желае да освободи Ивайло и да го обрече на мизерия, не желае поелия в правилна посока младеж да се разочарова и да се утеши сред престъпните си бивши приятели, решава да плати глобата и да го задържи като работник. И поради туй, че хитрите и опитни чиновници познават жалостивото сърце на г-н Бурмов, както и факта, че той е прилепен повече към моралните, нежели към държавните закони, решават да направят нова хайка след месец и да сгащят нарушителя.

        Плана е приведен в действие и след месец г-н Бурмов, получава още една удвоена глобичка и е заклеймен, като експлоататор на детски труд. Чиновниците от агенцията по труда, получават премия за перфектно свършената работа, както и плакет с надпис – „защитници на правата на децата”. И този път, Ивайло е действително освободен.

        Г-н Бурмов не се съгласява със ситуацията и решава да наеме адвокат, който да реши проблема и да защити истинските права на детето. Първите четирима адвокати, при които отива г-н Бурмов, му обясняват, че случаят е безнадежден и макар моралното право да е на негова страна, писаното право е на страната на чиновника. Когато г-н Бурмов, задава въпроса: а кой ще се грижи сега за Ивайло? Адвокатите са единодушни: това е работа на държавата, тя е майка и баща на сирака.

| 1 | 2 | >>