Къде учат децата ви?

"Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си... "
 (Битие 18:19)

Май 1999, Брой I

Скъпи читатели,

Вие държите в ръцете си първия брой на бюлетина за християнско образование "Авраамово потомство". Нарекли сме го така заради мисията, която сме положили в него. Бог заповяда на Аврам да излезе от земята си, от културата, с която бе свикнал, и да търси обещаната земя, която той и поколенията след него да населяват като нов народ, избран от Бога. Аврам повярва в Божието обещание, че ще стане голям народ и остави голямо видение след себе си, така че и до днес Библейският Бог се нарича Богът на Авраам, Исаак и Яков. Една от конкретните заръки, които Бог му даде, е той, като баща, да възпита и образова децата си в Господния път, за да му се изпълни това, което Бог му е обещал (Битие 18:19). Това поръчение не бе временно, отнасящо се само за Авраам или само за физическото му потомство, но е и за наследниците му по вяра, както се казва в Римляни 4:16. Така поръчението на Бог за образованието на децата се отнася и за нас, вярващите, наследниците на Авраам чрез вяра.

Видението ни

С този бюлетин поемаме риска да се конфронтираме с много традиционни възгледи за това, какво е образование и кой е отговорен за него; но правим това заради твърдата ни увереност, че на християните принадлежи борбата за възстановяването на Библията като стандарт не само по вероучение, но и по дисциплините от хуманитарната и от природонаучната области. Защото ако вярваме, че Бог е създал света и Той е, който го поддържа всеки ден, то тогава трябва да повярваме, че само чрез Него можем правилно да интерпретираме творението, и само Словото Му е стандартът за истинност в биологията, физиката, историята, социологията, етиката и т.н.

Вярваме още, че не е случаен фактът, че Бог благоволи децата да се раждат в семейства. От трите заветни институции, които Бог създаде (семейство, църква и държава), семейството е тази, на която е дадена грижата за физическото, умственото и духовното развитие на децата и от него Бог ще ги изисква.

И това е отговорността, която носим като християни - да си извоюваме обратно правото да вземаме решения за децата си, да си възвърнем родителския контрол в образованието: чрез християнски училища, домашни и семейни училища, частни училища, частни учители и църковни училища.

Нашите въпроси

Въпросите, които ще поставяме от сега нататък, и на които ще търсим отговор с помощта на Писанието ще бъдат: чий стандарт трябва да спазваме като Божи народ и чии закони трябва да уважаваме; какво общество трябва да градим като настоящи и бъдещи родители и какво наследство ще оставим на децата си; къде ще ги социализираме, чия ценностна система ще им предадем пряко или делегирано; чие царство ще градят децата ни - Божието или светското, и доколко те ще отразяват това, в което вярват родителите им.

Някои могат да се амбицират да реформират държавната образователна система. Но както е казал християнският икономист Гари Норт, по-добре е да градим нови институции вместо да поправяме стари идоли. Самите морални основи на държавното образование са небиблейски и гнили. Затова е мъдро да инвестираме времето, труда, средствата и децата си в изграждането на християнска образователна система, вместо да ги пропилеем в опити да правим козметични промени на една явно хуманистическа и антибиблейска в основите си система.

Не бива да ни изненадват случаите на самоубийства на деца заради учителски психически натиск, на ученическо насилие, на падане на долната възрастова граница на наркоманията сред учениците, на увеличаващата се тенденция за отпадане на моралните задръжки, ранният извънбрачен секс, абортите и детската проституция, на кражби, на снижаване на образователните стандарти, на липсата на дисциплина, на липсата на уважение от страна на децата към родители, учители, власти и пр. Тежък е този списък, но такава е реалността в мнозинството от българските училища. Не може в света, който Бог създаде и управлява, хората системно да нарушават Неговите заповеди и да жънат благословения (Второзаконие 28 гл.). Плодът на непокорството е съд в историята и във вечността.

Защо държавната система в дълъг период от време се покварява?

Не заради смяна на политическото устройство, нито заради “демокрацията” в училищата. Докато учителят по никакъв начин не е отговорен пред родителите на децата, които обучава, той ще си остане мотивиран само от финансови, конюнктурни, дори и от собствени идеологически интереси, ако въобще е мотивиран да преподава. Важният въпрос е кой му плаща и кой определя параметрите (учебния план, учебната програма и учебниците), по които ще преподава. Ако това се прави от държавата, тогава и образованието се поръчва според нейните изисквания. Вярата, моралните ценности, мирогледа и съображенията на родителите според сегашната система нямат значение. Според “Диагностика на готовността на децата за училище” (Университетско издателство, София, 1996, стр. 116) един от критериите за готовността на децата за училище е дали детето възприема учителката като лице за контакти дори и тогава, когато е на друго мнение от родителите, и налага своето мнение. Никога един държавен служител, какъвто е учителят, не може да има сърце за децата както имат родителите им. Затова и най-стриктната държавна идеология ще роди в края на краищата само формализъм и тенденция към две крайности - анархия или контрол над децата от страна на учителите. Държавата е фалшив родител и никога не може да се грижи за децата както истинските им родители.

За беда образованието се разбира просто като предаване на информация и родителите го оставят изцяло в ръцете на държавните училища. Но образованието е предаване на ценностна система и именно родителите трябва да се заемат интензивно с тази функция. Нито здравното, нито моралното, нито половото, нито гражданското възпитание са поверени от Бог на държавата. Нито учителите при най-добро желание могат да се справят с горните предизвикателства. Затова е безотговорно да оставим децата си на училище “да се учат”, при това знаейки, че там ги индоктринират с враждебни на християнството разбирания. Освен това няколкото часа посещение на църква седмично и неделното училище не компенсират шестте часа дневно от понеделник до петък девет месеца в годината, прекарани във враждебна на семейните ценности среда.

Нашият призив

Затова с този бюлетин се обръщаме към вас - родителите християни. Внимавайте къде изпращате децата си да учат и активно търсете начини, ако имате това откровение в сърцето си, да организирате домашно, частно, или църковно училище и активно да поемете дадената ви от Бога отговорност за възпитанието и образованието на децата си по Божия стандарт.

Обръщаме се и към вас, деца на християни, да приемете ценностите на домовете си, а не тези на светската си среда, и да почитате Писанието като единствено верен авторитет в академичната област.

Обръщаме се и към вас - християните педагози - да преосмислите работата си в държавната образователна система и да проверите образователния си мироглед дали е този на Библията. Родителите се нуждаят от вас за изграждането на християнски образователни институции.

Обръщаме се и към вас, младежи. Като бъдещи родители започнете още от сега да се подготвяте духовно, интелектуално и материално за тази важна мисия, която Бог е поверил на семействата - да възпитат богоугодно семейство, пазещо в сърцата си библейската вяра в Исус Христос и в ума си библейския мироглед за света.

Авторите

Ние, като автори на този бюлетин, вярваме, че Бог ни е призовал да работим за изграждането на християнски образователни институции в България. Работим в областта на историята и биологията. Стремим се да изграждаме библейска интерпретация на науките, с които се занимаваме, и сме убедени, че плодовете на борбата за родителски контрол в образованието и възпитанието на децата ще бъдат по-качествено образование, единни семейства с приемственост между поколенията и все по-голямо откриване на Божието царство на земята.

Ние не можем за една година радикално да променим наложилата се от десетки години система на държавен акредитивен монопол в образованието, но можем постепенно да започнем да търсим изход за децата си от нея. Факторът, който ще определи изхода от тази борба е дали наистина вярваме в Божието откровение, и дали сме готови да платим цената за по-доброто бъдеще на нашите деца и поколенията след тях.

 

"В твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми". (Битие 22:18)

Виж също: Битие 18:19; 22:13, 17; Изход 20:12; Притчи 1:8; 4:1; 6:20; 13:1; 14:26; 20:7, 11; 23:22; Ефесяни 6:4

 

Очакваме вашите въпроси, мнения и коментари на адрес:

abroffspring@hotmail.com

Емилия Стоева
Радослава Петкова