Домашното образование: от крайност към основна тенденция

Второ издание

от Патрик Башъм, Джон Мерифийлд и Клаудия Р. Хепбърн

Съдържание:

Резюме
Въведение
Регулация и история на домашното образование
Растеж на домашното образование
Социално-демографски характеристики на семействата с домашни училища
Как домашно образованите деца се справят в академично отношение?
Социализация на домашно образованите деца
Заключение
Библиография
За авторите

Изследвания върху образователната политика се публикуват периодично през годината от института „Фрейзър", във Ванкувър, Канада.

Институтът „Фрейзър" е независима изследователска и образователна организация с офиси в Калгари, Монреал, Тампа, Торонто и Ванкувър и международни партньори в над 70 страни. Неговата цел е свободен и благоденстващ свят, където отделните хора печелят от по-големия избор, конкурентните пазари и личната отговорност. Неговата мисия е да измерва, да изследва и да съобщава за влиянието на конкурентните пазари и на държавната намеса върху благосъстоянието на отделните хора. Финансира се от данъчно освободени дарения от физически лица, организации и фондации. С цел запазването на своята независимост, Институтът „Фрейзър" не приема дарения или поръчки за изследвания от правителства.

Авторите на това изследване са работили независимо и по тази причина изразените от тях мнения са техни собствени и не отразяват задължително мненията на членовете или на попечителите на Института „Фрейзър".

Patrick Basham, John Merrifield, and Claudia R. Hepburn, Homeschooling: From the Extreme to the Mainstream 2^nd Edition.

By courtesy of The Fraser Institute.

Copyright © 2007 The Fraser Institute. Всички права запазени. Никоя част от тази монография не може да бъде възпроизведена по никакъв начин без писмено разрешение, освен в случай на кратки цитати в критични статии или прегледи.

Български превод copyright © 2010 Радослава Петкова

Резюме

От хилядите изследвания публикувани от Института „Фрейзър", статията на Патрик Бешъм  "Домашното образование: от крайност към основна тенденция" от 2001 г. имаше почти уникална популярност и актуалност. През 2006 г., пет години след като беше публикувана, PDF-варианта на изследването беше свалено от нашия сайт повече от 10 000 пъти, с което стана най-често гледаното изследване, без да се броят пуснатите отскоро училищни бележници и калкулатора за изчисляване на Деня на свободата от данъци.

Второто издание стъпва върху първото с нови изследвания и данни. Докладът разглежда образователното явление домашно образование в Канада и в Съединените Щати, неговата регулация, история, растеж и характеристиките на хората, които го практикуват преди да направи преглед на откритията относно академичните и социални последствия на домашното образование. Изследването открива, че:

• Популярността на домашното образова-ние продължава да нараства сред родителите в Канада и САЩ.
• Имаме сериозни основания да бъдем подозрителни към лесните сравнения между оценките от тестовете на домашно образованите деца и другите ученици, понеже, наред с други причини е трудно да осигурим равностойни условия на тестване или степен на участие, на учениците. Обаче, броят на учените и на изследванията, които сравняват двете групи ученици, продължава да расте, като техните изследвания, подкрепят резултатите на по-старите проучвания.

Много изследвания – канадски, американски и международни – откриха, че домашно образованите ученици изпреварват учениците в държавните и в независимите (частните) училища. Едно американско проучване доказва, че домашните и частните ученици се справят много добре с учебния материал, и също така, тези групи, неизменно поддържат силно превъзходство пред учениците от държавните училища.

• Домашно образованите деца не се радват на някакво значително предимство, ако единият или двамата от родителите им са дипломирани учители.
• Изненадващо, няколко проучвания откриха, че домашното образование може да елиминира потенциалните отрицателни влияния на някои социално-икономически фактори. Макар децата на родители с университетско образование да имат по-висок успех на тестовете за академични знания, отколкото другите домашно образовани деца, домашното образование изглежда смекчава вредното влияние на ниските образователни нива на родителите. Казано иначе, държавните училища образоват децата на ниско образованите родители по-лошо, отколкото самите ниско образовани родители образоват собствените си деца. Едно проучване откри, че учениците, обучавани вкъщи от майки, които никога не са завършвали гимназия, имат средно цели 55 процентни точки повече, отколкото ученици от държавни училища, които произлизат от семейства със сходни образователни нива.
• Въпреки широко разпространеното вярване, че домашно образованите деца не са адекватно социализирани, преобладаващият брой изследвания говорят точно обратното. Средностатистическият канадски домашно образован ученик редовно участва в осем обществени занимания извън дома. Канадските домашни ученици гледат много по-малко телевизия от другите деца, а един изследовател откри, че те показват значително по-малко проблеми от децата в държавни училища, когато са наблюдавани по време на тяхната игра.
• Макар дълготрайните последствия на домашното образование да са по-малко проучени, канадските и американските данни за възрастни, които са били образовани вкъщи, са насърчаващи. По показателя „удовлетворение от живота" канадските домашно образовани ученици стоят много над техните връстници от държавните училища. Американските изследвания откриха признаци за широка гама от неакадемични ползи, които идват от домашното образование.
• Масовата употреба на Интернет помогна за развитието на социални връзки и педагогически ресурси за семействата с домашно училище.
• Според наличните данни, семействата, които си обучават децата вкъщи, харчат по-малко от 4000 американски долара годишно на домакинство за домашно образование, макар тези разходи да не отчитат времето на родителя. В Съединените Щати, най-новите данни показват, че разходите на държавните училища за едно дете годишно са 9644 долара.

Въведение

През последните 25 години осведомеността на широката общественост относно домашното образование нарасна от нивото на почти пълно незнание, до често срещано явление. Тази еволюция беше стимулирана и отразена с повишеното внимание от медиите.

Аналитични статии за домашното образование украсиха кориците и страниците на много национални издания, (виж Wallace, 1982, Feinstein, 1986; Stecklow, 1994; Maushard, 1996; Benning, 1997; Eisler and Dwyer, 1997; Kantrowitz and Wngrert, 1998; Kay, 2001; Cloud and Morse, 2001; Wall Street Journal, 2002; USA Today, 2003 and 2005; Saulny, 2006) като Маклеанс, Нюзуик, Дъ Нешънъл Пост, Дъ Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Тайм и ЮЕсЕй Тъдей), а предавания[1] на националните радио и телевизии, също насочиха прожекторите към домашното образование. Следователно, растежът на домашното образование не убягна от вниманието на отговорните лица в Канада и Съединените Щати. На 16 Септември, американският сенат гласува резолюция, която определи седмицата на 19-25 септември 1999 г. като „Национална седмица на домашното образование."

Домашното образование също спечели обществена подкрепа, поне в САЩ. Обществена анкета, проведена през 1985 г., показва, че само 16% от семействата считат, че домашното образование е добро нещо, докато през 2001 г. тази цифра се повиши до 41% (Орс и Галъп, 2001, стр. 46).

Същевременно, академични изследователи и политически анализатори показват повече от мимолетен интерес към домашното образование (Рей, 1994; Рей 2003; Ван Пелт, 2003). През юни 2000 г., например, Пийбоди Джърнъл ъф Едюкейшън отдели брой от 300 страници само за темата – домашно образование (МакДоуел и Рей, 2000). Това обществено, политическо и академично внимание отразява действителността, а именно, че родителите, които образоват децата си вкъщи „измислят наново идеята за училището", както се изразява Патриша Лайнс, бивш главен анализатор на американското министерство на образованието, а сега старши член на Института „Дискавъри" (цитирана в Кантроуитц и Уинджърт, 1998, стр. 67).

Поради нарастващия интерес към тази процъфтяваща, но все още слабо разбирана частна образователна практика, този доклад се опитва да разгледа няколко важни въпроса. Те включват:

• Какво е домашно образование?
• Как държавата регулира домашното образование?
• Каква е историята на домашното образование в Северна Америка?
• Колко деца получават образованието си вкъщи?
• Какви са социално-демографските характеристики на семействата с домашно училище?
• Как домашно образованите деца се справят в академично отношение?
• Какво се знае за социализацията на домашно образованите деца?
• Какви са изводите за обществената политика от този експеримент в частното образование?

Регулация и история на домашното образование

Образованието, което отдавна се счита за частен въпрос в Северна Америка, дори не се споменава в Конституцията на САЩ и не е ангажимент на федералната власт в Канада. В двете страни образованието е мандат на отделните щати или провинции. Затова отношението към домашното образование се различава силно от щат в щат и от провинция в провинция (Кей, 2001; Хепбърн и Ван Бел, 2003).

Канадска регулация

Според официалната статистика на Канада, домашното образование се случва тогава, когато едно дете участва в своето образование вкъщи, вместо да посещава държавно, частно или друг тип училище. Родителите или настойниците поемат отговорността да образоват своето дете и може да развият своя собствена учебна програма, като използват подкрепата на местни и виртуални образователни ресурси, според както счетат за необходимо (Луфтман, 1998). Те може да запишат своето дете в определени часове или извънкласни дейности, осигурявани от частни или обществени институции (на място или виртуално), но не са делегирали на един единствен образователен доставчик отговорността за образованието на повечето от децата си, като предпочитат да ръководят и управляват лично това образование. С увеличаването на образователните ресурси на нашето общество (обществени и частни, общински и виртуални, официални и неофициални), се увеличават и възможностите за семействата с домашно училище.

Домашното образование е законно във всички 10 канадски провинции (виж Канадска статистика, 1997 за подробна разбивка по провинции на регулациите за домашно образование), но всяка провинция има свои специфични правила, които управляват домашното образование; повечето изискват родителите с домашно училище да спазват Закона за (училищното) образование в съответната провинция.[2] Това означава на практика, че правителство на съответната провинция, настоява само за това, домашно образованото дете да получава „задоволително" обучение в домашна среда. В повечето провинции родителите трябва да регистрират своите домашно образовани деца в местното училище или в инспектората. Три провинции (Алберта, Нюфаундленд и Саскатчеуан) изискват родителите да подадат молба преди да им се разреши да имат домашно училище (Хепбърн и Ван Бел, 2003, стр. 6). „Единадесет процента от канадските семейства с домашно образование преживяват известна намеса в тяхното домашно образование от училищен борд, министерство или агенция за социални услуги (Ван Пелт, 2003, стр. 86)." Алберта плаща разноските за домашно образование до 16% от разходите на провинцията за ученик в държавно училище (Хепбърн и Ван Бел, 2003, стр. 6). Програмата „Електронен автобус" на Британска Колумбия помага на домашните училища с разходите за хардуер и софтуер. Алберта е единствената провинция, която изисква тестване. Осем провинции дават указания за учебната програма на родителите с домашно училище, но същите тези провинции не изискват учебната програма да бъде одобрена от държавата. Само Алберта, Манитоба и Северозападните територии изискват одобрение на учебната програма. Алберта, Манитоба, Нова Скотия и Саскачеуан изискват годишен отчет на ученическия прогрес. Никоя провинция, обаче, не изисква родителите с домашно училище да притежават квалификация за учители.

Регулацията в САЩ

Американското правителство определя домашното образование като: „Образованието на деца на училищна възраст вкъщи, а не в училище" (Лайнс, 1993, стр. 1). През 1980 г. домашното образование беше незаконно в 30 щата. Законно е във всичките 50 щата едва от 1993 г. Обаче, отделните щатски закони представляват пъстра картина от регулации.

Има щати с висока, с умерена и с ниска регулация. Щатите с висока регулация обикновено изискват от родителите да информират техните образователни власти, че желаят да започнат домашно училище, да спазват законите за задължителното присъствие, изискват програмата за домашно училище да бъде одобрена от държавата, провеждат периодични посещения на дома, администрират стандартни тестове и изискват родителите с домашно училище да бъдат дипломирани учители; изискване, което често се вписва от щатските законодателни събрания под влияние на учителските профсъюзи, чиято цел е да попречат на домашното образование (Брандли, 1997). Щатите с умерена регулация обикновено изискват родителите да изпратят уведомление и да представят оценки от тестове и/или професионално оценяване на прогреса на ученика. Щатите с ниска регулация не изискват от родителите да предприемат никакъв контакт със щата. Например, има 41 щата, които нямат минимални академични стандарти за родителите, които си образоват децата вкъщи.[3]

История

През цялата история обществата са образовали децата вкъщи (Гордън и Гордън, 1990; и Стивънс, 2001). Всъщност домашното образование (проведено или от родителите, или от частни учители) преобладава в Северна Америка до седемдесетте години на 19 век, когато задължителното ходене на училище и обучението на професионални учители обединяват своето въздействие, за да институционализират образованието във физическата среда, която днес познаваме като училище. Видни домашно образовани американци включват, например, президентите Джордж Вашингтон, Джон Куинси Адамс, Ейбрахам Линкълн, Теодор Рузвелт, Уудроу Уилсън и Франклин Делано Рузвелт. Други успешни продукти на американското домашно образование включват юристите Патрик Хенри, Джон Джей и Джон Маршал, изобретателят Томас Едисон, генерал Робърт Е. Лий, активистът за граждански права Букър Т. Уошингтън, писателят Марк Твен и индустриалецът Андрю Карнеги.

Макар домашното образование да продължава съществуването си по ограничен начин след седемдесетте години на 19 век, то предизвиква отново вниманието и интереса на родителите и учителите през шейсетте години на двадесети век. Интелектуалните корени на двете течения, които са най-видими в съвременното домашно образование, в Северна Америка, водят началото си от преди едно поколение.[4] Първото течение е идеологическо и се класифицира като „християнската десница". Неговият философски водач е бившият мисионер д-р Реймънд Муур. През 1969 г., д-р Муур, тогава анализатор към американското министерство на образованието, започва да изследва институционализацията на детското образование. Неговото основно заключение, разпространено в публикации като Домашно отгледани деца и Домашни училища, било, че навлизането на детето във формалното образование трябва да бъде отложено до възрастта между 8 и 12 години.

Второто течение на домашното образование е педагогическо и неговия теоретически произход може да бъде проследен до „Либертарианската левица", водена от бившия учител Джон Холт. През шейсетте години на двадесети век, Холт защитава образователна децентрализация и по-голяма родителска автономия (понякога известна като „laissez-faire домашно училище"), понастоящем известна като „ънскулинг."[5] Тезата на Холт е, че най-цивилизования начин за образоване на едно дете е чрез домашното училище. За да разпространи своите идеи, Холт пише силно противоречивите книги Как се провалят децата, и Преподавай сам. През 1977 г. той започва да издава двумесечното списание за домашно образование – Да растем без училище.

Макар съвременната масова представа за родителите практикуващи домашно образование да е: дълбоко религиозна, социално консервативна подгрупа от населението, е факт, че през шейсетте и седемдесетте години на двадесети век, повечето родители с домашно училище бяха членове на контра-културната Левица, предимно защитници на ню ейдж философии, хипита и фермери.

В средата на осемдесетте години, обаче, повечето родители с домашно училище, може да се опишат точно като част от християнската десница. Към края на деветдесетте години на двадесети век, 75% от американските родители с домашни ученици били практикуващи християни (Ливни, 2000). От гледна точка на религиозността, домашното образование не се оказва като изключително запазено право на християнски групи. Всъщност, „растежът в домашното образование може би достига до по-широк обхват от … семейства и ценности" (Бийлик, Чандлър и Броуман, 2001, стр. 45; МакДоуел, Санчес и Джоунс, 2000; Лайнс, 2000; и Уелнър и Уелнър, 1999). Американските мюсюлмани, например, са най-бързо растящата подгрупа в движението за домашно образование. Понастоящем 58 процента от семействата с домашно образование са „фундаменталисти"*, макар само 33 процента да са цитирали религията като причина да изберат домашното образование (Бауман, 2001; Министерство на образованието на САЩ, 2005).

Растежът на домашното образование

През последните 20 години в Канада и в САЩ имаше много бърз растеж на домашното образование. В Канада „с помощта на регионални групи за подкрепа и национални организации, движението за домашно образование набира инерция" (Луфман, 1998). През този период броят на канадските деца, които учат вкъщи, расте с всяка година. През 1979 г. само 2000 канадски деца учат вкъщи (данни на официалната статистика на Канада, както са цитирани в Уейк, 2000).

През 1996 г. съответните провинциални министерства на образованието определят броя на домашно образованите деца като 17523 или 0,4 процента от общия брой на записаните ученици – 776 процентно увеличение само за 18 години.[6] Обаче, канадските асоциации за домашно образование говорят за много по-висока цифра – между 30 000 и 40 000, или приблизително един процент от общия брой на записаните ученици.[7] През 1997 г. асоциациите за домашно образование твърдят, че има приблизително 60 000 канадски домашно образовани деца (Ейслер и Дайър, 1997, стр. 64). През 1999 г. се изчислява, че има повече от 80 000 деца, които учат в частни домове. Ако е точна тази цифра, това предполага удвояване на броя на домашните ученици само за няколко години (Уейк, 2000).

В Съединените Щати различни преброявания предполагат, че домашното образование нараства между 11 и 40 процента годишно (Рей, 1994; Клауд и Морс, 2001, стр. 49). През 1985 г. има само 50 000 американски домашно образовани деца; през 1992 г. има 300 000 домашно образовани деца (Гатърсън, 1993). През есента на 1995 г. Министерството на образованието на САЩ изчислява, че броят на домашно образованите деца е между 500 000 и 750 000 (Лайнс, 1997, стр. 4). През 1999 г. Министерството на образованието на САЩ изчислява, че 850 000 ученици са образовани вкъщи (Бийлик, стр. 3).[8] Най-новият приблизителен резултат на Министерството на образованието на САЩ (2005, данни от 2003 г.) е 1,1 милиона. Според Асоциацията за правна защита на домашното образование (HSLDA), обаче, броят е по-близо до два милиона; може би около 2,1 милиона домашни ученици (Рей, 2003). Въз основа на тези не консервативни числа, домашното образование изглежда нараства с 7 процента на година от 2002 г. насам (Национален институт за изследване на домашното образование, http://www.nheri.org).

Сега Съединените Щати имат 55 милиона ученици, които ходят на 96 000 държавни училища и на 30 000 частни училища (Министерство на образованието на САЩ, 2006). Затова домашните ученици може да съставляват до 3,8 процента от населението на училищна възраст. Дори ниският приблизителен брой, който им дава Министерството на образованието, е повече, отколкото планираният общ брой на децата от детска градина до 12 клас, които ще бъдат записани в 38 от 50 щата. В резултат на растежа на домашното образование, Бюрото за преброяване на САЩ сега включва въпроси свързани с домашното образование в своите анкети. Този растеж стимулира значително търсене на интелектуални и практични ресурси за тези, които се интересуват от теорията и практиката на домашното образование. В следствие на това, списанието Практикал Хоум Скулинг редовно продава над 100 000-ден тираж, а неговият издател, Мери Прайд, написа Голямата книга на домашното образование, която продаде 250 000 копия. През септември 2006 г. онлайн книжарницата Амазон включи в своя каталог 1646 книги, които са свързани с домашното образование.

Защо домашното образование нараства толкова бързо? Макар родителите да си образоват децата вкъщи заради много причини, основната е недоволството от някой аспект на държавното образование. Освен 33-те процента, които не са доволни от липсата на религиозно обучение, 30% мислят, че държавното училище има лоша учебна среда, 14% не са съгласни с това, което се учи в училище, 11% мислят, че децата им не се стимулират интелектуално в училище, а 9% цитират морални проблеми (Министерство на образованието на САЩ, 2005).

Очевидно „домашното образование е начело на бързо нарастващото недоволство от [американската] държавна образователна система" (Кей, 2001). Както коментира веднъж един американски родител с домашно училище: „не всеки домашен ученик е част от християнско републиканско семейство от средната класа. Решението да се започне домашно училище не се взема единствено въз основа на консервативни политически или религиозни възгледи. Много хора вземат това решение заради трудностите със сегашната училищна система, [или] заради това, че техните деца имат различни стилове на учене" (Кливланд, 2001).

В Канада, за съжаление, резултатите на държавните училища са нормата въпреки високото равнище на разходите за един ученик и привидно енергичните усилия на провинциалните правителства да повишат образователните стандарти. (Виж Защо канадското образование не се подобрява, от Мерифийлд, Деър и Хепбърн 2006). Проучванията показват нееднократно, че по-малко от половината канадци са доволни от държавните училища. Канадски проучвания показват, че родителите на домашни ученици също изпитват значително недоволство от държавните училища. Много от анкетираните родители, в едно важно канадско изследване за домашното образование, изтъкнали като причина за своето решение, желанието да предадат определени ценности на своите деца и да приспособят обучението на децата си към техните специфични интереси и стилове на учене (Ван Пелт, 2003, стр. 48-49).

Усилията да се подобри работата на системата доведоха до смесени резултати; някои сочат леко нагоре, а други показват продължаващ упадък (Мерифийлд, Деър и Хепбърн, 2006).

По същия начин, държавните училищни системи на Америка не реагират положително нито на увеличеното финансиране, нито на политическия натиск. Всъщност, въпреки че бяха най-важният вътрешен въпрос в политиката на всеки губернатор и на двата кандидата за президент в изборите от 2000 г., и въпреки постоянните, масово разпространявани декларации, че образованието в страната е „в критично състояние"[9] и че страната ни е „Нация в риск" (Комисия на САЩ по националната сигурност, 2001; и Национална комисия за успех в образованието, 1983), американското образование не се подобрява (Мерифийлд, 2001).

Затова, какви са специфичните сравнителни предимства на домашното училище според преценката на родителите? Най-често цитираните предимства, формулирани от канадските и американски родители може да се обобщят, както следва:

• Възможността да се предадат определени ценности и вяра;
• Високи академични резултати чрез индивидуално обучение;
• Възможността да се развие по-близка и по-силна връзка родител-дете;
• Възможността детето да преживее висококачествено взаимодействие с връстници и възрастни;
• Липсата на дисциплина в държавните училища;
• Възможността да се избегне негативния натиск на връстниците (т.е. наркотици, алкохол и пред брачен секс) чрез контролирани и положителни социални контакти с връстници;
• Скъпата цена на частните училища;
• Физически по-безопасна среда, в която да учат.

Първото проучване на семейства с домашни училища в Квебек откри, че занимаващите се с домашно образование там имат подобни мотиви. То откри, че процесът на вземане на решение не се доминира от „никакви религиозни, философски, или анти-държавни гледни точки", но че основните мотиви на родителите са „желание да се следва семеен образователен проект; неодобрение към организационната структура на училищната система; желание да се предложи обогатяване на учебната програма и ангажиране със социално-емоционалното развитие на техните деца" (Брабант, Бърдън и Джътръс, 2003).

Изследване, провело се в Онтарио и останалата част на Канада откри, че със засилване популярността на домашното образование все повече семейства с домашно училище споделят „процъфтяващата култура на 'педагогическия индивидуализъм'", който цени образователни алтернативи, приспособени към нуждите на всяко отделно дете (Дейвис и Орини, 2003).

Напоследък, въпросът за безопасността, породи масов интерес към домашното образование (Кръмбайн, 2004). Проучване показва, че всеки четвърти американски ученик в държавно училище е бил жертва на насилие в или близо до училище (цитирано в Ричман, 1994, стр. 111). Веднага след стрелбата в гимназията Кълъмбайн в Литълтън, Колорадо през 1999 г., (и последвалите идентични инциденти в Канада и в САЩ; виж, например, Синк, 1999) се повишава интереса към безопасния учебен процес в домашното училище. В една анкета на Нюзуик, 63% от възрастните американци казват, че вероятността в техните местни училища също да се случи инцидент със стрелба е „голяма" или „немалка".[10]

Нарастващият интерес към домашното образование се улеснява значително от новите технологии, особено разпространението на интернет. Увеличеният достъп до домашни компютри и интернет със сигурност лежи в основата на бързия растеж на домашното образование през изминалите 20 години. Канадският опит подсказва, че „По-евтините компютри, софтуер, лесният достъп до интернет и увеличеното количество образователен материал, който е наличен в мрежата, насърчават повече родители да оставят децата си вкъщи, вместо да ги изпращат на училище" (Уейк, 2000). Очевидно, „Интернет свързва домашните ученици по един специфичен начин... [тъй като], противно на представата за домашния ученик като за изолиран човек, Мрежата осигурява контакти по целия свят" (Гудърхам, 1996).

Министерството на образованието на Британска Колумбия субсидира образователните проучвания през интернет. От 1996 г. една провинциална програма, известна като „Електронен автобус", осигурява на всеки училищен борд приблизително 4000 долара за заинтересовано семейство с домашно училище, така че училищният борд да може на свой ред да осигури на всяко от тези семейства компютър, CD-ROM, интернет достъп, избран софтуер и постоянна онлайн поддръжка. В замяна на това учениците трябва да демонстрират, че се справят на нивото на техните връстници от класните стаи и да предават своите работи на онлайн инструктор, за да ги оцени. Също през 1996 г. правителството на Алберта свърза деца от домашни училища с учители от държавни училища чрез Интернет, факс и телефонни комуникации.

Социално-демографски характеристики на семействата с домашно образование

Канадското и американското домашно образование привлича обикновено два вида семейства: идеолози и педагози. Идеолозите са обикновено, но не изключително, религиозно консерватори, докато педагозите са ангажирани предимно с подобряването на социалната и академична среда на тяхното дете (Ван Гален, 1991). Интересно е, че едно канадско проучване от 1990 г. откри, че макар само 25 процента от домашно образоващите родители да са заявили, че нямат никакви религиозни или духовни съображения, партийната принадлежност била равномерно разпределена между трите големи политически партии (Присниц, 1990).[11]

Образованието на родителите с домашни училища е над средното ниво. От американските родители, които обучават вкъщи, 75% са учили след гимназията, в сравнение с 56% национално равнище (USDOE, 2005b, Table 3-1; US Census Bureau, 2006, HINC-01).

Предвид времето и издръжката, които са необходими, не е изненадващо, че домашно образоващите семейства са почти изключително семейства с двама родители. Сред анкетираните семейства с домашно образование от Националния център за образователна статистика през 2003 г., 81 процента са домакинства с двама родители (USDOE, 2005b, table3-1) в сравнение само с 66 процента от американските семейства с деца (US Census Bureau, 2003). През януари 2003 г. 1648 канадски домакинства с домашно образование бяха анкетирани, и се откри, че 96,4 процента са семейства с двама родители (Ван  Пелт, 2003, стр. 34). В Канада почти една трета от майките-домашни учители печелят приходи, и една трета от тези жени са заети повече от 15 часа на седмица (Ван Пелт, 2003, стр. 38). В контраст на това, американски доклад от 1997 г. откри, че 87,7 процента от майките-домашни учители не работят извън дома (Рей, 1997б). Едно изследване от 2001 г. не откри никакви драматични разлики между приходите на домакинства с домашни ученици и тези на домакинства без домашно училище. Шестдесет и четири процента от домакинствата във всяка една група са имали годишен доход от 50 000 долара или по-малко (Bielick, et al., 2001, p. 8).

Като цяло, 52 процента от американските домашните ученици се отглеждат от двама родители, където само единият работи извън дома, в сравнение с 19 процента за децата, които не учат вкъщи (Бийлик, et al., 2001, стр. 8). В САЩ и Канада (Ван Пелт, 2003, стр. 33) средната големина на семействата с домашно училище също е над средните стойности. В САЩ 62 процента от семействата с домашно училище имат три или повече деца в сравнение с 44 процента от семействата, които не си учат децата вкъщи, докато 56 процента от всички американски семейства с деца на училищна възраст имат само едно или две деца (USDOE, 2005b, Table 3-1; US Census Bureau, 2003).