Пример за адекватно законодателство и правителствено отношение, в UK към семействата обучаващи децата си вкъщи.

Увод от министъра

Образованието е фундаментално право на всяко дете и ние признаваме,че родителите имат правото да изберат да образоват тяхното дете вкъщи, а не в училище. Тези указания са изготвени за да ръководят местните власти в техните отношения с родителите, които образоват децата си вкъщи.

Родителите са отговорни за това, децата им да получат подходящо образование. Когато родителите изберат да образоват децата вкъщи, ние искаме домашно образованото дете да има положително преживяване. Вярваме, че това се постига най-добре, когато родителите и местните власти си признават едни на други правата и отговорностите и работят заедно. Тези указания имат за цел да изяснят баланса между правото на родителире да образоват своето дете вкъщи и отговорностите на местните власти.

Държавен министър за училищата и учащите: Джим Найт

Заместник министър за училищата: Андрю Адонис

ЧАСТ І

Въведение

1.1 Домашно образование по желание е терминът, който се използва от Министерството за децата, училищата и семействата (МДУС), за да опише решенията на родителите да осигурят образование за техните деца вкъщи, вместо да ги изпратят на училище. Това е различно от индивидуалното обучение от местната власт или образование, което се осигурява от местните власти на друго място, освен в училище. Тези указания са предназначени да се използват само във връзка с домашното образование по желание. Навсякъде в тези указания „родители” трябва да се разбира като включващо всички тези, които имат родителска отговорност, включително настойници и carers.

1.2 Деца, чиито родители изберат да ги образоват вкъщи не се регистрират в масовите училища, специалните училища, частните училища, академиите, Pupil Referral Units (PRU), колежи, детски домове с образователни помещения или образователни помещения, осигурени от частни fostering агенции. Някои родители може да изберат да наемат частни учители или други възрастни, които да им помагат в осигуряването на подходящо образование, но те не са задължени да го направят. Ученето може да се осъществява на различни места, а не само в семейния дом.

1.3  Целта на тези указания е да подпомогнат на местните власти, да изпълняват своите законови отговорности и да насърчават добрата практика, чрез ясно излагане на законодателната позиция и ролите и отговорностите на местните власти и на родителите по отношение на децата, които се обучават вкъщи.

ПРИЧИНИ ЗА ИЗБИРАНЕ НА ДОМАШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

1.4  Родителите може да изберат домашното образование по редица причини. Основният интерес на местните власти трябва да бъде дали образованието, което осигуряват родителите, е подходящо, а не причините на родителите да го правят. Следните причини за домашно образование са често срещани, но по никакъв начин не са изчерпателни:

·        Разстояние или достъп до местно училище

·        Религиозни или културни вярвания

·        Философски или идеологически възгледи

·        Недоволство от системата

·        Агресия в училище

·        Като кратковременна мярка по определена причина

·        Нежелание или неспособност на детето да ходи на училище

·        Специални образователни нужди

·        Желание на родителите за по-близки отношения с техните деца

ЗАКОНЪТ ОТНОСНО ДОМАШНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

2.1 Отговорността за образованието на едно дете принадлежи на неговите родители. В Англия образованието е задължително, училището – не.

2.2 Член 2 от Протокол 1 на Европейската конвенция по правата на човека казва, че:

„На никой човек няма да бъде отказано правото на образование......”

Родителите имат право да образоват своите деца вкъщи. Параграф 7 от Законът за образованието от 1996 гласи, че:

„Родителят на всяко дете в училищна възраст трябва да го накара да получи ефикасно редовно образование, което е подходящо –

(а) за неговата възраст, способности и наклонности, и

(б) за всички специални образователни нужди които може да има

Или чрез редовно посещаване на училище, или по друг начин.”

РОДИТЕЛСКИ ПРАВА И ОТГОВОРНОСТИ 

2.4 Родителите може да решат да упражнят своето право, да образоват вкъщи детето си от много ранна възраст и затова детето може да не е било записано предварително на училище. Те може също да изберат домашното образование, през някой друг етап до края на задължителната училищна възраст. Родителите не са задължени да се регистрират, нито да търсят одобрение от местните власти, за да образоват техните деца вкъщи. Родителите, които изберат да образоват своите деца вкъщи, трябва да са готови да приемат пълна финансова отговорност, включително да поемат разходите за всички публични изпити. Обаче, местните власти са насърчени да осигурят подкрепа, доколкото позволяват ресурсите – виж параграф 5. Родителите също трябва да се погрижат техните деца да получат подходящо и редовно образование, докато се обучават вкъщи.

ОТГОВОРНОСТИТЕ НА МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ

2.5 Министерството на училищата, децата и семейството, препоръчва всички местни власти да осигурят писмена информация за домашното образование, която е ясна, точна и която излага позицията на закона, ролите и отговорностите на местните власти и на родителите. Тази информация трябва да бъде на разположение в интернет сайтовете на местните власти и на езиците на местните общности и в алтернативни формати при поискване. Местните власти трябва да осъзнаят, че има много подходи към начина, по който се дава образованието, а не само модел „училище вкъщи”. Това, което е подходящо за едно дете, може да не е подходящо за друго, но всички деца трябва да са нгажирани в учебен процес.

2.6 Местните власти имат законното задължение по параграф 436А от Закона за образованието от 1996 г., вмъкнат в Закона за образованието и инспекциите от 2006 г., да вземат мерки, които да им позволят да установят идентичността, доколкото това е възможно, на децата в техния район, които не получават подходящо образование. Задължението се отнася за деца на задължителна училищна възраст, които не са записани на училище, и които не получават подходящо образование по друг начин (например, вкъщи, частно, или по алтернативен начин). Издаденото указание е ясно, че това задължение не се отнася за децата, които се образоват вкъщи.

2.7   Местните власти не са задължени от закона да осъществяват рутинен контрол върху качеството на домашното образование.

Обаче, по параграф 437 (1) от Закона за образованието от 1996 г., местните власти се намесват, ако изглежда, че родителите не осигуряват подходящо образование. Този параграф казва, че:

„Ако на местните образователни власти изглежда, че едно дете на задължителна училищна възраст в техния район не получава подходящо образование, или чрез редовно присъствие в училище, или по друг начин, те трябва да предадат писмено известие на родителя, с което го задължават да ги увери в границите на определения в известието период, че детето получава такова образование.”

Параграф 437(2) от Закона предвижда, че периодът не трябва да е по-малък от 15 дена, които започват от деня, когато е било предадено известието.

2.8 Преди да се предаде известие според параграф 437(1), местните власти се насърчават да се опитат да разрешат ситуацията по неформален начин. Ако местните власти имат информация, от която изглежда, че родителите не осигуряват подходящо образование, тогава най-очевидният начин на действие е, да помолят родителите за допълнителна информация за образованието, което осигуряват. Тази молба не е същата, като известието по параграф 437(1), и не е задължително да предшества законови процедури. Родителите не са задължени да отговорят на такива запитвания, но ще бъде разумно да направят това.

2.9 Параграф 437(3)се отнася за предаването на заповед за посещаване на училище:

„Ако –

(а) родител, на който е било връчено известие по силата на този под-параграф (1) не увери местните образователни власти в границите на периода, който е уточнен в известието, че детето получава подходящо образование, и

(б) е целесъобразно детето да посещава училище по мнението на властите,

Властите трябва да връчат на родителя заповед (която се нарича в този закон „заповед за посещаване на училище”), в такава форма, която може да се предпише, с което да го задължават да запише детето в училище, което е назовано в тази заповед.”

2.10 Заповед за посещаване на училище трябва да бъде връчвана след като са били предприети всички разумни стъпки в опит да се разреши ситуацията. Във всеки етап, който следва издаването на заповедта, родителите могат да представят доказателства на местните власти, че те вече осигуряват подходящо образование и така да подадат молба за отменянето на заповедта. Ако местните власти откажат да отменят заповедта, родителите могат да отнесат въпроса до министъра. Ако местните власти преследва родителите заради това, че не спазват заповедта, тогава съдът трябва да определи, дали образованието, което е осигурено, е подходящо и ефикасно. Съдът може да отмени заповедта, ако бъде уверен, че родителят изпълнява своето задължение. Той също може да отмени заповедта, когато тя постановява надзор над образованието. Подробна информация за заповедите за посещаване на училище, се съдържа в параграфи 6 до 16: „Осигуряване на редовно присъствие в училище”.

2.11 Там, където властите наложат срок, трябва да се положи всякакво усилие, за да се уверят, че родителите и конкретният отговарящ за домашното образование старши служител от местните власти са на разположение през този период. Министерството препоръчва, времевият срок да не изтича по време на или близо до училищните ваканции, когато може да няма подходяща точка на контакт за родителите с местните власти.

2.12 По силата на параграф 175(1)от Закона за образованието от 2002 г., местните власти имат също задължението да защитават и съдействат за благополучието на децата. Този параграф постановява:

„Местните образователни власти вземат мерки за гарантирането на това, че функциите, които са им поверени в качеството им на местни образователни власти, се упражняват с оглед на закрилата и подпомагане благополучието на децата.”

Параграф 175(1) не разширява функциите на местните власти. Например, той не дава на местните власти да влизат в домовете или да виждат по друг начин децата с цел да контролират домашното образование, което получават.

2.13 Законът за децата от 2004 г., предоставя законодателната рамка за развитието на детски служби така, както са очертани „Всяко дете има значение: Промяна за децата”. Основата и целите на „Всяко дете има значение” могат да бъдат открити в интернет сайта, посветен на тази инициатива. Параграф 10 от Закона от 2004 излага законовата рамка за сътрудничество, която трябва да се изгради от местните власти предвид подобряването на благополучието на децата в техния район.

2.14 Параграф 11, от същия Закон, излага мерките, които трябва да защитят и насърчат благополучието на децата. Този параграф обаче, не поставя никакви допълнителни задължения или отговорности върху местните власти, които надвишават или надхвърлят параграф 175(1) от Закона за образованието от 2002 г. През април 2007 г. бяха актуализирани и публикувани законови указания за мерките, за закрилата и подпомагането на благополучието на децата по силата на параграф 11 от Закона за децата от 2004.

2.15 Както беше очертано по-горе, местните власти имат общи задължения да се погрижат за закрилата и подпомагане благополучието на децата (параграф 175 от Закона за образованието от 2002 г. във връзка с техните функции като местни власти и за други функции според параграфи 10 и 11 от Закона за детето от 2004 г.) Тези правомощия позволяват на местните власти да настояват да видят децата, за да се уверят в тяхното благополучие в случаи, когато имат основания за загриженост (параграф 17 и 47 от Закона за децата 1989). Тези правомощия обаче, не дават на местните власти правото да виждат и да разпитват децата, които са подложени на домашно образование, за да установят дали те получават подходящо образование.

2.16 Когато е сравнително практично, параграф 53 от Закона от 2004 г. излага задълженията на местните власти да вземат под внимание желанията и чувствата на детето по отношение на осигуряването на услуги. Параграф 53 не разширява функциите на местните власти. Например, той не задължава местните власти да установят желанията на детето относно домашното образование, тъй като то не е услуга, която се осигурява от местните власти.

2.17 Параграф 12 от Закона от 2004 г. и регулациите, направени под този параграф (които влязоха в сила на 1 август 2007), осигуряват правната рамка за действието и поддръжката на Контактна точка. Контактната точка ще съдържа само основна демографска и контактна информация, включително мястото, където се образова детето, (за всички деца в Англия) което ще позволи на местните власти да идентифицират и да се свързват лесно и бързо едни с други, така че да могат да откликнат координирано, където това е уместно, на нуждите на едно дете. Допълнителна информация относно Контактна точка се намира на интернет сайта „Всяко дете е от значение”.