КАК ДА ИЗБЯГАШ ОТ КАПАНА НА СИСТЕМАТА?

Така изглеждаше животът на нашите родители.

Така минава животът на нашето поколение.

Какво очаква децата ни?

от Радослава Петкова

 

СИСТЕМАТА

 

В началото се започва с детските ясли и градини. Откъсват те от всичко, което обичаш и те пращат на непознато място. Болка, рев, плач, обида, а после свикваш. Времето отдавна е минало и вече почти нищо не си спомняш, освен липсата на спомени със своето собствено семейство. Това са предварителните кръгове на системата. Тяхната работа е да те подготвят психически за това, което те очаква.

 

Първи кръг

 

После следва училището. В началото отиваш с желание. Покрай оскъдните контакти с възрастните около теб обикновено си набрал достатъчно инерция и знанието те привлича. За жалост, така е само в началото. Скоро започваш да мислиш, че щом имаш шест, значи знаеш. Ако си все още любознателен, продължаваш да четеш, макар и да осъзнаваш с огорчение, че имаш същата оценка като другия, който знае много по-малко от теб. Така постепенно идва прозрението, че можеш да имаш шест и без много да знаеш. Ако не си от малцината щастливци, които обичат да учат въпреки всичко, почваш да хитруваш и интересът ти към знанието постепенно атрофира. Системата започва да те побеждава, а ти почваш да виждаш света през нейните очи.

 

Към края на първия кръг обикновено си вече леш. Твърдиш, че си пораснал, че си вече голям, а на практика си овладял пороците на възрастните или по-скоро те са те овладели. С производителната част от живота на големите хора имаш толкова общо, колкото да вземаш пари от тях, за да си плащаш развлеченията.

 

Втори кръг

 

После идва кратко осъзнаване. Дванадесет години подготовка за живота, а като свършат, разбираш, че обикновено не можеш да се справяш сам. Повечето продължават, като учат висше образование – причини много, но най-вече, за да се продължи ходенето на училище. Въпрос на навик. Иначе трябва да се прави нещо, но на този етап малцина знаят какво да правят.

 

В университета цинизмът продължава. Морални развалини ти преподават морално остарели неща. Добрите преподаватели са рядкост. А сред студентите се носят не толкова идеи, колкото алкохолни изпарения. Обикновено някъде през тези години срещаш човека, на който искаш да посветиш живота си.

 

Миг на проблясък: семейството

 

„Не е добре за човека да бъде сам” – казва Бог. Хората, вярващи или невярващи, потвърждават тези думи, защото по това време на живота си неистово търсят да намерят любим, съюзник, другар, помощник или както пише на официалните документи – брачен партньор. И ако успеят да намерят такъв, това ще им остане най-хубавото нещо в живота. Семейството е съществувало преди системата и не е толкова лесно за системата да го елиминира. Преките конфликти обикновено са губещи за нея. Затова тя подхожда отдалече и действа подмолно. Системата, обаче, има един голям коз пред семейството – тя разполага с хората преди да влязат във възрастта, когато се събират на семейства и се стреми да го използва максимално. Подлага ги на такъв интензивен натиск, че да им избие от главата и от сърцето всякакво желание за семейство, за посвещение, вярност и преданост.