За какво става дума
от Петър Порумбачанов
Скоро водих дискусия във форум, който много уважавам. Всъщност, не беше точно дискусия, защото характеристиките на дискусията изключват анонимността на участниците, но във форумите не е така. Там анонимността е разрешена. Работата е, че добра дискусия, дебат или спор има само тогава, когато този, който говори се представи, за да няма извинение за думите си, за да стои легално зад всичко, което казва.
Реших да напиша този статия, не за да ставам апологет на собствената си персона, защото не ме интересува, кой - какво мисли за личността ми, но за да разсея съмненията на всеки злостен критик, че човек трябва да е сектант или ексцентрик, щом е решил да обучава децата си вкъщи. В този смисъл защитавам по-скоро самата идея за училище в дома.
Там е работата, че няма как да постигна тази цел, ако не се „разголя” докрай пред всички, за да оставя без извинение всеки, който е решил, че съм едва ли не хоумскул-гуро. Самата идея да направя това е доста смела, защото не съм личност натоварена с обществен мандат, която трябва да дава отчет на някого, но все пак искам да изпреваря събитията и да спестя злостните критики към родителите, които обучават децата си вкъщи, но не по системата на държавните училища, нито децата им са записани в такива. Освен това, немога да участвам постоянно във форуми заради професионалните си ангажименти. Това означава, че търся дебат на по-високо ниво и с хора, които не са дебилни и търсят интрига, вместо да приемат и анализират факти.
Кой съм аз
Казвам се Петър Георгиев Порумбачанов. На 33 години съм. Имам трима сина - на 12, на 5 и на 2.5 години – по ред на възрастта: Георги, Никола и Павел. Семеен съм от 13 години. Жена ми се казва Живка Георгиева Порумбачанова. Завършил съм механотехникум в Силистра, история във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, сега уча право в РУ „Ангел Кънчев”. Обичам да слушам музика, предимно хард-рок и метъл, но съм фен и на добрите поп-класики. Когато си ударя пръста с чук, докато зачуквам пирони, псувам (което не е хубаво), но гледам децата да не са наоколо. На всичко отгоре, пия уиски и пуша лула.
С какво съм се занимавал и работил
На 21 години възстанових с други съмишленици Демократическата партия в Силистренска Област и бях избран за областен председател. Бях общински съветник от листата на ОДС и член на комисията по образование. Напуснах Демократическата партия след смъртта на Стефан Савов и избирането на Александър Праматарски за нов лидер. След това, представлявах на областно ниво млекопроизводителите в силистренско. Бях и член на управителния съвет на Националната Асоциация на Млекопроизводителите. В качеството си на такъв, съм протестирал неведнъж пред Министерството на земеделието и горите, заради държавната политика към фермерите. Междувременно и след това съм работил в Студентски столове и общежития, във ВиК, в метеорологична станция, и почти винаги съм се занимавал и с частен бизнес, каквото правя и сега.
Аз и държавата:
Някои хора, остават с погрешно впечатление, че съм едва ли не анархист, мразещ държавата. Всъщност, аз смятам държавата за задължителна институция. Плащам си всички данъци, маркирам на касовия апарат и лукчетата, които връщам за ресто в магазина си. За мен безусловно важи правилото: “лош закон, но закон”. Не е важно, че държавата ме прецаква, важно е, че аз съм изряден. Критиката ми към държавната политика по който и да е въпрос не е по-различна от критиките на която и да е опозиционна партия, преса или от критиките, на който и да е, десен в убежденията си интелектуалец. Мразя насилието и революциите. Това означава, че не съм привърженик на промени в управлението чрез насилие. Работя за бавна и осъзната промяна у хората, главно чрез личния си пример и чрез публикации. Ако за тази промяна са нужни хиляда години, така да е.