Домашното образование:

От крайност към преобладаваща тенденция

 

от Патрик Башъм, Институт „Кейто”

 

        Съдържание:

Въведение

Регулацията и историята на домашното образование

Растежът на домашното образование

Как се справят в академично отношение домашно образованите деца?      

Социализацията на домашно образованите деца

Заключение

Справочна литература

За автора

Въведение[1]

 

През последното десетилетие домашното образование смени представата за себе си като обществено или образователно отклонение.

                                                                                                             Жаклин Луфман, Канадска статистика

През последните 20 години запознатостта на масовата общественост с домашното образование се разви от ниво на почти пълно незнание до широко разпространено, макар и до голяма степен неинформирано, знание. Това развитие беше стимулирано от повишения медиен интерес към домашните училища. Специализирани статии върху домашното образование украсиха кориците и страниците на уважавани национални издания като Маклийнс, Нешънъл Пост, Уол Стрийт Джърнъл, Тайм и Нюзуик, докато националните радио и телевизионни предавания[2] също насочиха вниманието си върху домашното образование. Затова растежът на домашните училища не убегна от погледа  на водещите ръководни политици в Канада и в Съединените щати. През 1999 г. например тогавашният губернатор на Тексас Джордж У. Буш се обърна към аудитория от 2000 домашни ученици и техните родители. Междувременно, на 16 септември 1999 г, Сенатът на САЩ прие резолюция, обозначаваща седмицата от 19 до 25 септември 1999 г. като „Национална седмица на домашното образование”. В канадски контекст, някои политици сега публично признават растящата популярност и значение на движението за домашни училища.[3]