Домашното образование:

От крайност към преобладаваща тенденция

 

По същия начин академични изследователи и политически анализатори показват повече от преходен интерес към домашните училища.[4] През юни 2000 г. например Пийбоди Джърнъл ъф Едюкейшън посвети брой от 300 страници изключително на темата за домашното образование. Това популярно, политическо и академично внимание отразява действителността, че родителите, които си обучават децата вкъщи, „изобретяват наново идеята за училище”, както заключи Патриша Лайнс, бивш анализатор по въпросите на младежта за Министерството на образованието на САЩ и сега старши сътрудник в Института Дискавъри.

Предвид посветеното внимание върху тази процъфтяваща, но слабо разбирана частна образователна практика, докладът се опитва да даде начални отговори на редица важни въпроси чрез анализ на наличната изследователска литература. Тези въпроси включват:

·        Какво е домашното образование?

·        Как държавата регулира домашното образование?

·        Каква е историята на домашното образование в Северна Америка?

·        Колко деца се образоват вкъщи?

·        Какви са обществено-демографските характеристики на семействата с домашно училище?

·        Как се справят в академично отношение домашно образованите деца?

·        Какво се знае за социализацията на домашно образованите деца?

·        Какви са заключенията от този експеримент в частното образование за обществената политика?

 

Регулацията и историята на домашното образование

 

Дълго считано като частен въпрос в Северна Америка, образованието дори не се споменава в Конституцията на САЩ. Нито е представлявало интерес и за недоразвитата федерална власт в Канада. И така, по подразбиране, образованието дошло под закрилата на отделните щати или провинции, където нагласите към домашното образование са различни.

Барбара Кей, август 2001 г.

 

        Канадска регулация

 

        Статистиката на Канада посочва:

        Домашно образование е налице, когато едно дете участва в своето образование вкъщи, вместо да посещава държавно, частно или друг вид училище. Родителите или настойниците поемат отговорността да образоват своето дете и може да развият свои собствени учебни указания (Луфман, 1998).

Домашното образование е законно във всички 10 канадски провинции.[5]