Домашното образование:

От крайност към преобладаваща тенденция

/стр.3 от 15/

 

По отношение на регулациите, всяка провинция има свои собствени специфични правила, управляващи домашното образование; повечето изискват родителите, обучаващи си децата у дома, да се съобразяват със Закона за образованието в съответната провинция.[6] На практика това означава, че провинциалните власти настояват само домашно образованото дете да получи „задоволително” обучение в домашна среда. В повечето провинции родителите трябва да регистрират своите домашно образовани деца в местното училище или в училищния борд. Четири провинции (Алберта, Ню Брунсуик, Нюфаундленд и остров Принц Едуард) изискват родителите да подадат молба преди да им бъде разрешено да образоват вкъщи. Алберта е единствената провинция, която изисква тестване. Осем провинции дават учебни насоки на родителите с домашни училища, но същите тези провинции не изискват учебната програма да е одобрена от държавата. По-миналата година само Алберта и Северозападните територии (две от трите канадски власти, които осигуряват финансиране на домашно образоващите родители) изискваха одобрение на учебните програми. Миналата година обаче Манитоба гласува закон, предвиждащ санкционирани от държавата учебни програми за домашните ученици. Но никоя провинция не изисква домашно образоващите родители да притежават квалификация на учител.

 

        Регулация в САЩ

 

Американското правителство определя домашното образование като „образование на деца в училищна възраст вкъщи, а не в училище”. През 1980 г. домашното образование било незаконно в 30 щата. То става законно във всичките 50 щата едва от 1993 г. Конкретните щатски закони обаче представляват мозайка от регулации. На практика има щати с висока, с умерена и с ниска регулация.

Щатите с висока регулация може да задължават родителите да уведомят съответната образователна власт, че желаят да започнат домашно училище, да спазват законите за задължително присъствие, може да изискват програмата за домашното училище да бъде одобрена от държавата, да провеждат периодични посещения на дома, да администрират стандартизирани тестове и да изискват домашно образованите родители да бъдат квалифицирани учители. (Както Марк Брандли от Института „Лудвиг фон Мизес” обясни, последното изискване често се формулира от щатски законодателни събрания, задължени пред учителски профсъюзи, които искат да използват законите за квалифицирането, за да обезсърчат домашното образование) .

Щатите с умерена регулация може да изискват родителите да изпращат уведомление и да дават оценки от тестове и/или професионално оценяване на ученическия напредък.

Щатите с ниска регулация не изискват родителите да започват някакъв контакт с държавата. Например има 41 щати, които нямат минимални академични стандарти за родители, образоващи вкъщи своите деца.[7]

 


[6] Например училищният закон на Британска Колумбия от 1989 г. даде на родителите законно право да образоват своите деца у дома при условието, че те „осигурят образователна програма за всяко дете на училищна възраст”. В Онтарио Образователният закон постановява, че едно дете е освободено от училище, ако той или тя получава „задоволително образование у дома или на друго място”.

[7] Развиващите се регулаторни отношения между домашно образоващите родители и държавата са разгледани най-последно в Малкин, 2001 г.