Детската градина

модел за нов Едем

 

Така Фрьобел подчертано застъпил и ясно формулирал фундаменталната теза на съвременното образование: учене чрез преживяване и учене чрез игра. За Фрьобел играта била фундаментална за образованието и съществена за развитието на групова атмосфера и групово единство, които той толкова силно желаел.

Всеки град трябва да има свое собствено общо игрище за момчета. От това може да последват славни

резултати за цялата общност. Защото в този период, когато е възможно, игрите са общи, и това развива

чувството и желанието за общност, законите и изискванията на общността.

Според Фрьобел чрез игра детето „осъществява своето собствено образование”. Тази игра се нуждае от ръководството на опитни педагози, за да постигне истинската си цел. В резултат на това образованието става направляван живот и игра. Истинският учител стои настрана и позволява, чрез правилно ръководство, да излязат на преден план заложбите на детето.

Защото целта на преподаването и обучението е да се изкара колкото се може повече от човека, а не

да се вложи повече и повече в него; защото това, което може да влезе в човека, вече го знаем и го

притежаваме като достояние на цялото човечество, и всеки, просто защото е човешко същество, ще го

разкрие и развие от себе си според законите на човечеството. От друга страна, нещото, което още не знаем,

е това, което тепърва ще излезе от човечеството, което човешката природа тепърва ще развие. То все още

не е достояние на човечеството; а пък човешката природа, като Духът на Бога, постоянно разкрива

своята истинска същност.

Ето един от типичните митове на съвременния човек, изречен откровено. Културата и цивилизацията са биологически продукти, които сега са неизменни факти от човешката същност. Както каза Ортега и Гасет за съвременния специалист и варварин: „Той също вярва, че цивилизацията е там, точно както са земната кора и вековната гора.” Културата и цивилизацията за Фрьобел били там, точно както ръцете и краката на човека са негови естествени „достояния”. Затова педагогът може да „изостави” културата и цивилизацията с увереността, че те не могат да го „изоставят! Вместо да се занимава с трайно завладени и развити области, той бърза напред, за да създаде нови качества на човека, да открие чрез приложна еволюция истинската му сложност, накратко, да развие неясното вместо да остане в настоящия стадий. Но понеже това, което ще се изкарва навън, е онова, което държавните педагози най-напред вярват, че е там, тази доктрина не означавала уважение към същността на детето или към културното наследство, а изискване за нова доктрина за човека и пресъздаване на детето, държавата и училището според нея. Понеже всеки индивид е част от това фундаментално единство, Абсолютът, неговото истинско развитие, е в единство с другите хора; оттук образованието е в голяма степен обществена дейност. Понеже за Фрьобел играта представлявала най-истинският израз на вътрешното и истинско естество на човека, тя е основа и средство за образованието на децата. В резултат на това Фрьобел бил настоятелен за централната роля на действието и играта, не само за детската градина, но за началното образование като цяло. Понеже Абсолютът се изразява в човека най-добре по импулсивен и инстинктивен начин, от това следва, че истинското образование се доминира от символизма, а не от ученето. Фрьобел развил своята доктрина за съответствията, според която различни естествени форми са проявления на вечни истини, понеже умът и природата „са паралелни проявления на Бога”. В резултат на това всяка форма в природата има като своя истинска същност символично значение.

Трябва да се запомни, че основните принципи, чиито приложения образуват системата на Фрьобел, са: самостоятелна дейност, за да произведе развитие; всестранна свързаност и непрекъсната приемственост, за да помогне за правилното усвояване на знание; творчество, или изразяваща дейност, за да се произведе асимилация на знанието, растеж на възможностите и придобиване на умение; добре подредена физическа дейност, за да развие физическото тяло и неговите способности, и щастлива и хармонична среда, за да благоприятства и подпомага всички тези неща. Затова, ако едно училище включи сред своите цели истинското придобиване на знание – за разлика от повече или по-малко временно притежаване на информация – и с това развитието на способностите и постигането на вещина – а повечето училища поне заявяват, че го правят – от това следва веднага, че училището трябва да търси в тези принципи постоянно ръководство и помощ, освен ако не отрича въобще тяхната ефикасност, или счита, че животът на едно човешко същество е поредица от несвързани отделни съществувания, естествените закони на които се различават за всяко едно следващо съществуване.