Практически аспекти на домашното образование

от Петър Порумбачанов

 

Винаги съм смятал, че когато искаш да посочиш предимствата на една кауза, е редно да демонстрираш конкретни практически предимства. Тези предимства, които могат да се видят в ежедневието и да ни насърчават с това, че сме избрали правилния начин. Разбира се, сега ще опиша само някои от плюсовете на домашното образование - те могат да са много повече. Моята гледна точка е субективна, тя е гледната точка на баща на трима сина.

 

Няма как да не започна с ангажираноста на родителите към процеса на домашното образование. Трябва да подчертая това, защото безспорно участието на родителите в този процес е предимство. Много пъти съм споменавал факта, че не е необходимо родителите да са “професионални” педагози, за да се справят с възпитанието и образованието на децата си. Както сполучливо се изразява една майка, която обучава децата си вкъщи: “Ако си научил детето си да ходи в гърне, можеш да го научиш на всичко останало”. Наложеното мнение в обществото, че трябва да си дипломиран учител, за да научиш детето на нещо, е нелепо. Всъщност, в държавните училища покрай учебния материал се усвояват и доста порочни практики, както и странни форми на речта, които наистина превръщат децата ни в “модерни” човеци. Повечето хора виждат гнилите плодове на държавното образование, но единственото, което правят е да констатират проблема – решение нямат.

 

Решението на милиони семейства по света, което им помага да преодолеят проблемите в държавните училища е домашното образование. Защо ли? Просто е: родителите не стачкуват – те трябва да носят отговорноста си, заплатата им е успеха на тяхното дете. Родителите повеждат децата си в света на знанията, достатъчно е да научите детето да чете – в книгите са написани важните неща за живота. Така неизменно родителите, година след година, напътстват децата си, съобразявайки се с индивидуалните таланти на всяко от тях. Няма общ стандарт, няма уравновиловка на децата. Вече не се притеснявате, че децата влизат в училищата различно умни, а се дипломират еднакво затъпели. Естествено, лишавате децата от наркотиците, секса и олигофренската среда, но това никак няма да ви липсва.

 

Както писах, няма общ стандарт, но това не означава, че въобще няма стандарт. Стандарта е децата да се научат да обичат учението. Това е ново, нали? Днес в училищата разбирането е, че учениците трябва да си “отворят” мозъците и учителите да налеят знанията с фуния. Хората си казват: “За това им се плаща на учителите - да научат децата”. Истината е, че учителите си изпяват урока и всичко останало е на самотек. Така или иначе, децата не се научават да учат – никой не е заинтересован от това. Следвайки принципа „налей му знание в главата”, днешните педагози не възпитават готови за предизвикателства млади хора - хора, които имат решения на проблемите, с които се сблъскват. По - скоро от училищата излизат младежи с готови формули и клишета, но реалният свят се променя по-бързо от образователните стандарти. В следствие на това, готовите рецепти и заклинания срещу предизвикателствата не действат. Оказва се, че трябва да има хора, които умеят да импровизират и да вземат решения в кризисни ситуации. Тогава следват провалите и новоизлюпените лидери са принудени да се учат от грешките си. До кога? Не са ли днешните лидери на нацията ярък пример за менте продукта на държавното образование? Тези хора ни водят почти 20 години и все още сме в преход. Нищо чудно, ако българският преход продължи по-дълго от прехода на евреите в пустинята.

 

В този ред на мисли, смятам, че има още нещо важно за израстването на бъдещите водачи и работници в нацията. Това, което имам предвид е тяхното психическо спокойствие, докато са деца. Отново в обществото ни е прието извратеното становище, че естествената среда на децата е сред други деца. Това е същото като да кажем, че естествената среда на удавника е във водата. Родителите са избягали от „старомодното” схващане, че децата растат в семейството. Едно от великите постижения на всички диктаторски режими е да отнемат децата от родителите, защото само това е начина да се унищожи едно семейство – когато е лишено от приемственост. Вземете децата от родителите със здрави морални убеждения и колкото и да са здрави моралните им убеждения, те ще умрат заедно с родителите, защото децата ще са сполучливо индоктринирани в държавната философия за живота.