Ефективно образование

от Петър Порумбачанов

 

Едва ли някой се съмнява, че днес доброто образование е по-нужно от всякога. Да имаме добро образование, означава да сме конкурентни на трудовия пазар и в последствие финансово независими хора. В тази кратка статия ще се опитам да отговоря на няколко въпроса, които днес не си задават нито децата, завършващи своето образование, нито техните родители. Не смятам, че човек трябва да е професионален икономист, за да планира добре финансовото бъдеще за себе си и семейството си, но определено трябва да е финансово грамотен. Нека все пак видим за какво става въпрос.

 

Питате ли се понякога, достатъчно адекватно ли е образованието, което получават децата ви в държавните училища и подготвя ли ги това образование за реалния живот? Моят категоричен отговор е: не, не ги подготвя! Това твърдение е факт поради няколко прости причини. На първо място схоластичният метод на образование не дава практични умения на децата. Методологията на образование в училищата се води от простата логика: налей му знания в главата. Получаването и трупането на теоретични знания, е недостатъчно за успешна житейска реализация. На второ място, скоростта, с която съдържанието на образователния материал в държавните училища се обновява спрямо развиващият се с бурни темпове свободен пазар е безумно бавна. Трето, липсата на обществен контрол и заинтересованост относно съдържанието и процеса на обучение в държавните училища, прави учащите в системата губещи.

 

Схоластичният метод на обучение има в основата си философия, която е безвъзвратно остаряла. Тази философия ни казва, че колкото по-добри оценки имаме в училище, толкова по-добра работа ще си намерим . . . и ще сме добре. За съжаление, този начин на мислене довежда до катастрофа по-голяма част от отличниците в държавните училища. Това е така, защото днес работодателите не искат бележниците ни, когато кандидатстваме за работа. Работодателите се интересуват от нашия начин на мислене, ще можем ли да сме им полезни и каква е работната ни биография до момента. Ако нямаме такава биография, те ни дават шанс да покажем какво можем за кратък изпитателен срок и след това вземат окончателно решение, могат или не да ни се доверят. Нека илюстрирам мисълта си: Добре е човек да знае, че кирката има дървена дръжка и метална работна част, но е лошо, че хваща металната част и копае с дървената дръжка. Първо, такъв човек е неефективен и второ, може да се нарани.

 

Жалко е да си въобразяваме, че добрите оценки ще ни направят богати в бъдеще. Част от моите съученици, които бяха с отлични оценки в училище, действително си намериха добра работа. Днес те са шефове на банки, лекари, адвокати и инженери. Всички работят здраво и получават големи заплати. За разлика от тях, други мои съученици, които не се представяха блестящо, да не кажа зле в училище, днес въртят мултимилионен бизнес. Същите слаби ученици, днес плащат на бившите отличници и настоящи костюмари да им проектират бизнес-сгради, да им водят счетоводството или да ги представляват пред клиенти. Тази странна въртележка, която в условията на пазарна икономика завъртя последните в училище пред отличниците, доказва единствено, че отличните оценки не са гаранция за траен финансов просперитет.

 

Кое тогава, направи слабите ученици - работодатели, а отличниците - работници? Според мен, това е сбор на няколко качества, които не се научават в училище, а именно: прости знания върху счетоводния баланс, склонност към оправдани рискове и непрестанен глад за информация, която дава цели, за които си заслужава да се рискува. За разлика от „слабите” ученици, които днес са бизнесмени, отличниците често разбират от счетоводство много повече, но обичат да играят на сигурно, а не да рискуват. Затова те са само счетоводители, не и предприемачи. Освен това, отличниците доста добре четат информацията, която може да ги направи богати, но никога не се възползват от нея, защото според тях, времето за действие никога не е подходящо.