Преглед на родителската безотговорност

от Радослава Петкова

 

Като защитник на правото на родителите да образоват децата си, често се натъквам на аргумента, че родителите са безотговорни и неадекватни, и че образованието на децата, бидейки огромна отговорност, трябва да бъде поверено единствено на компетентните държавни институции. На човек му трябва само бегъл поглед из вестниците, електронните издания и новините, за да разбере, че има много загрижени хора в страната, които ден и нощ се потят над проблемите, създавани от родителската безотговорност. Отговорността на родителите според тези хора е да родят децата, да ги хранят и обличат и да ги изпращат своевременно в конвейера за производство на отговорни и възпитани граждани – контролираните от държавата образователни институции.

 

Но докато внимателно наблюдавах този процес, вече повече от 8 години, не само от интерес към теоретични размишления, но и от силно практични съображения – самата аз като родител, достигнах до същия извод, че родителите са наистина безотговорни и неадекватни. Моите аргументи за това са в известна степен твърде противоположни на изтъкваните от образователното статукво. Но за да не засегна безпричинно родителите, нека да изложа доводите в полза на моето заключение.

 

Контролираният упадък на семейството

 

Семейството е в края на дълъг упадъчен процес, предначертан и замислен от левите идеолози. Целта на тяхната програма е била да унищожат три неща, за да може да възтържествува техния прогресивен обществен ред. Тези три неща са частната собственост, организираната религия и... семейството. Последната институция попада под прицела на левите идеолози, тъй като по самата си същност тя е бастион на частната собственост и на организираната религия. И ако някои политически крайни, и бих казала късогледи среди, се опитаха наистина да забранят семейството, то по-умните изсред идеолозите видяха, че основния капитал на един народ – хората, се раждат в семейства, и затова е по-добре да подходят по-хитро при унищожаването на семейството. Вместо да застават явно срещу него, и да обрекат, и себе си на историческа смърт, по-хитрите социалисти решиха, че е по-добре да оставят семейството да съществува, но да го впрегнат в своите леви програми, за да доставя безкрайно човешки материал за техните обществени експерименти.

Надписите “Вкусът на греха” и “Готови ли сте за изкушението?” са до снимка на гола жена, която държи ябълка. С тези надписи по огромните си реклами, фирма за продажба на твърд алкохол “социализира” младите хора и помага българските семейства да “придобият библейски богословски” познания за греха и изкушението. Държавното училище не предлага никаква морална оценка на подобни послания и обществени явления.