Journée Internationale pour la Liberté de l'Instruction (JIPLI)
Internationaler Tag für Bildungsfreiheit
International Freedom in Education Day (IFED)
Днес по целият свят се развива едно ново течение в образованието. За нас е ново, макар че на практика е добре забравено старо, съществувало от хилядолетия на земята, преди политическите демагози да посегнат на децата, за да им промият мозъците за своята пропаганда в контролираните от тях училища. Образователната алтернатива, която печели не само по-големи успехи от частните и държавните училища, но все повече печели и сърцата на родителите и вниманието на медиите по света се нарича домашно образование.
Но, странно, колко са се променили хората през годините на комунистическата пропаганда, щом мнозина считат естествената среда на децата – техния дом – за неестествено място, където да учат. Все още в умовете на хората властват стереотипи, старателно положени и утвърдени през последните петдесет години, че децата получават образование единствено в класните стаи, сред връстници, насядали на чиновете пред черната дъска.
Но трябва ли да ходиш на такъв вид училище, за да получиш образование? Необходимо ли е да прекарваш голяма част от времето си там, за да се научиш да общуваш правилно с хора? Свършиха ли се книгите и образователните ресурси по света, че да се налага децата да учат само по този начин? Свършиха ли се възможностите за общуване и работа с други хора, че да дефинираме социализация като ходене на училище?
Като си мисля за държавната училищна система все изниква спомена за палтото от едноименния разказ на Петя Дубарова – шареното палто, което е потопено в казана с тъмна боя, за да може ярките му индивидуални цветове да отстъпят пред еднообразието на тъмносиньото или черното. Защото както казанът с боята поглъща разликите и придава един цвят на дрехите, така държавното образование смила уникалността на всяко дете и го превръща в част от системата. В първи клас влизат различни деца, с различни способности, стремежи и интереси, а в дванадесети клас се дипломират деца, различни на ръст и физически белези, но странно уеднаквени като начин на изразяване, философия на живота, ценности, и знания, или по-скоро липса на такива. Не случайно именно монотонността на държавната система смаза младата бургаска поетеса. И след една седмица отново ще се задейства машината й, за да смаже още хиляди детски души.
Затова в навечерието на 15 септември ние, семействата, които искаме по-добри неща за нашите деца, ще потърсим извор за вдъхновение, смелост и оптимизъм при отглеждането и образоването на децата си в алтернативни начини за образование, при които децата разцъфтяват, и при които се създават предпоставки да развием трайни приятелски отношения на обич, доверие и приемственост с децата ни.
Затова, скъпи родители, които си учите децата вкъщи, честит ви петнадесети септември – Международен ден за свободата на образованието! Ден, в който хиляди родители като вас в Европа си спомнят своя висш дълг пред Бога и пред съвестта си да дадат най-доброто възпитание и образование на децата си. Ден, в който си спомнят смелостта да излязат от отъпкания коловоз на системата и да поемат по пътя на свободата и на отговорността. Ден, който им напомня за техния Изход от образователния Египет. Мога само да ви пожелая успех и много радост с вашите деца през учебната година.