Забелязали ли сте, че в планината сезоните са лесно различими: зимата е бяла и тиха, пролетта е свежа и пълна с живот и песни, лятото – приятно за дълги разходки и разговори, а есента – удивително красива и пълна с вкусни плодове и ароматни плодчета.
Със сина ми Боби имаме щастието да живеем близо до зелените поляни и високите борове в Родопите и да се радваме на близките ни хора и на най-обикновените неща в живота.
Вече навлязохме в гимназиалните години на домашното ни училище, но преди да ви разкажа за този сезон ще се върна малко назад във времето.
Като родител, който отглежда детето си самостоятелно, ми беше ясно, че не бих могла да се справя напълно сама с това, с което се заемах. Боби беше на около 4-5 години, когато реших, че ще започна да го обучавам вкъщи. Това беше дълго обмисляно решение, което честно казано взех трудно, но с увереността, че правя най-доброто за детето си. Десет години по-късно мога да кажа, че усилията, времето, дисциплината и посвещението си заслужаваха. Разбира се, образователните години още не са приключили (и по план никога няма да приключат), но през последните 2-3 години моята роля е все повече на наблюдател, ментор и изпитващ, тъй като синът ми учи почти изцяло самостоятелно.
Ранните години
Времето за учене много приличаше на времето за игра с тази разлика, че аз измислях играта. Учехме азбуката, да четем кратки думички; броене, цветове, познаване на календара и времето, класификация, посоки, разчитане на карти, логически задачки, песнички, рисуване; как да се грижим за тялото си, хранене, добри навици; как да бъдем гостоприемни. Четях от различни книжки, а той ми преразказваше по картинките; гледахме книжки за растения и животни или четяхме от разни детски енциклопедии, като постепенно се запознавахме с Божието творение. Вечер, преди лягане, четях истории, приказки, или 1-2 глави от детски книжки, като започнах да добавям и приказки на английски език, които превеждах в началото, докато Боби научи значението на думичките. Постепенно той свикна и с тях (желанието му да слуша приказки беше по-силно от неудобството, че трябва да разбира още един език).
Тъй като живеем във фамилна къща, заедно с родителите ми и семейството на една от сестрите ми, Боби често играеше с братовчедките си. Сестра ми също ми помагаше като, докато работех, занимаваше малките с различни детски проекти и задачи, които заедно намирахме в интернет. Често ходехме на разходки из близките гори и поляни, беряхме билки, играхме с топки и въжета и от време на време намирахме по някой нов маршрут в гората. На двора ни живееха два котарака близнака, кръстени от децата: Близалко и Пипалко (и без това нямаха външна разлика), а вътре гледахме различни домашни любимци – папагали, заек, хамстери и рибки, с които периодично се разделяхме с много сълзи и сополи.
Дните ни не бяха изпълнени само с игри и забавления. Ранните години не трябва да се подценяват. Това е времето, в което децата трябва да се научат да слушат родителите си, да разбират връзката между причината и следствието и да имат здравословно понятие за себе си и за мястото си в света, който Бог е сътворил. Не може да казвате, че обичате детето си, но когато то ви каже със заповеден тон: „Тате, веднага ми намажи един сандвич“, да не реагирате правилно с идеята, че детето ви ще „израсте“ този проблем. Забелязала съм, че родители, които са изказвали различни оправдания за лошото държание на децата си, докато са били малки, измислят нови оправдания, когато пораснат.
Изграждане на навици
Постепенно стигнахме до момента (6-9 годишна възраст), в който започнахме да учим по-организирано и систематично. Бях събрала книжки и учебни материали (част от тях от други семейства, които обучават децата си у дома). Обикновено разпечатвах празни таблички за седмична програма, които попълвах с планираните теми по предмети. Постепенно, Боби се научи да чете и да пише. Започна самостоятелно да чете по-дълги детски книжки, когато беше на 8 години, след което се появи проблемът, че всички налични детски книги бяха прочетени сравнително бързо и трябваше да потърсим още от библиотеката. Обикновено учехме сутрин като минавахме заедно някои уроци, правехме диктовки (докато режех зеле примерно), решавахме задачи или четяхме заедно. Паралелно учехме и английски език. Понякога правехме проекти, като тази диорама с морски животни, направени от глина и боядисани с акрилни боички.
Започнахме и по-систематично да изучаваме Библията, като се запознавахме с основите на вярата (кой е Бог, кой е човекът, какъв е Божият закон, какво преставлява греха и спасението и т.н.). Четяхме голямата история, записана в Божието слово и разговаряхме за праведността и нечестието, за истинските взаимоотношения и лицемерието, за трудолюбието и мързела, за добрата грижа и нехайството, за покорството и непокорството и за много други важни теми, чрез които се изгражда светогледа на един човек. Чрез много от притчите, разказани от Господ Исус Христос, се учехме и на важни икономически принципи, като тези да бъдем предприемчиви и да се грижим добре за това, което ни е поверено и да развиваме уменията си, а не да казваме, че нищо не можем и да заровим дадените ни средства в земята.
Не използвах много учебници за 1-3 клас, защото много от информацията вече я бяхме чели в детски енциклопедии, а задачите по математика бяха лесни (и еднотипни) за Боби, така че му намирах задачи от сборници с по-трудни задачи. Ползвахме работни тетрадки и помагала за изучаване на българската граматика. Използвахме и много учебни материали и книжки на английски език, но разбира се, трябваше да превеждам част от текстовете. По това време Боби започна да се учи да свири на пиано и да чете ноти.
Започнахме хронологично изучаване на световната история чрез една интересна учебна програма, нареченаTapestry of Grace. В нея, освен исторически сведения за дадения период или империя, имаше и урок за географските особености, за бита и вярванията на хората, за начина на управление, за изкуството, което са създавали. Имаше и интересни задачи за разглеждане на археологически открития (обикновено с линкове към сайтове, чрез които можете да се разходите виртуално из откритите места, да разгледате артефактите, да влезнете в някои пирамиди, а ако се наложи, може дори да балсамирате някой фараон..). Обикновено към всеки урок имаше и по една карта за оцветяване и надписване на по-значимите места. Запознаването с някои философи и техните идеи ставаше чрез интересни сценки с едно момче, наречено Симплицио, което търси истината. Във всяка сценка то се среща и разговаря с известен философ от изучавания период и в процеса на разговора се запознава с основните му идеи.
Стремях се да вървя по програмата, която съставях използвайки различни материали, тъй като знаех, че ако оставя ученето да се случва само при наличен ентусиазъм и приятни емоции, няма да изградя в сина си навиците, постоянството и трудолюбието, които са толкова важни за един пълноценен живот.
Когато Боби беше на 8 години, реших да направя скайп курс по програмиране на Лого за деца, в който се включиха няколко домашни ученика. Уроците ни се провеждаха в събота привечер и бяха доста забавни. Обикновено давах на децата задача за „домашно“, а понякога се групираха по двама и правеха общ проект. Не след дълго решихме да направим сайт и електронен вестник („Пчелна пита“), в който децата да пишат по каквито теми решат, като от време на време поставяха обща тема на броя. В днешно време, Боби води подобен курс на по-малки негови приятели - домашни ученици, като предварително преминаха и през няколко урока за работа с Google документи, в които форматираха файлове, използваха електронни таблици и научиха как се правят онлайн форми и презентации.
Кореспондентно училище
Когато Боби стана на около 10-11 години, започнахме да учим по дистанционна програма за домашно образование към християнското училище CLASS, като паралелно използвахме български книги или учебници за български език, история и литература. Ученето по готова програма е свързано със съобразяване със срокове и доста повече тестване, което изисква по-различна организация на времето за учене. Боби все още не учеше самостоятелно по всички предмети и сутрин минавахме някои от тях заедно. По други четеше, като го изпитвах през няколко дена. Диктовките продължаваха. Четенето на книги също (любими автори от този период бяха Толкин, К.С. Луис, Хектор Мало, Жул Верн.)
Често пъти вечеряхме при родителите ми и Боби им разказваше интересни факти от темите, по които беше учил през деня. Те си спомняха доста от преразказваната информация по анатомия, зоология, ботаника, история, археология и други, но научаваха и нови неща. Разбира се и те добавяха от своя опит и знания в тези разговори. Тук е мястото да спомена, че родителите ми се включиха в обучението на Боби по много начини, повечето от които в чисто практични области като строителство, поддръжка и градинарство, но също и в усвояването на някои академични умения като решаване на математически задачи или запознаване с интересни алгоритми по програмиране. Той е имал много "работни следобеди" с тях. Дългогодишният им опит като преподаватели на гимназиални ученици им помагаше да дадат ценни житейски уроци на внуците си, без да се страхуват да ги коригират, когато виждаха че децата имат нужда от това.
Състезания
Някъде по това време (4-5 клас) решихме с още една майка, която обучава децата си у дома, да се свържем с организаторите на едно национално математическо състезание. Те ни приеха много радушно и се съгласиха децата да участват. Децата ни се състезаваха в различни градове и се справиха с част от задачите, като имаше и такива, които ги затрудниха.В следващите 2-3 години участваха и на много други математически състезания, като от време на време някой от учителите се учудваше, че децата не ходят на училище и ни разпитваше как учат. Обикновено, на регионално ниво, децата печелеха някое от първите места и може би това беше една от причините никой учител да не се притеснява за техните знания и умения. Искам да отбележа, че домашните ученици не са гении, а просто имат предимството да обичат да учат, да търсят решения на проблемите, да се интересуват, да не се страхуват от грешките си.
Постепенно стигнахме и до състезанията по програмиране, но там ударихме на камък. Оказа се, че на централно ниво образователната ни система е много затворена и не допуска външни ученици да националните състезания. Някои преподаватели от школи по програмиране също настръхнаха, че сме били "взимали медалите" на техни ученици, но това не беше особено достоен аргумент. Свързахме се няколко пъти с организаторите на различни национални състезания по информатика, но те отказаха да ни допуснат до участие по причина, че детето не е български ученик. По някое време и медиите научиха за проблема и предизвикаха дискусии за домашното образование, които промениха доста общественото мнение по въпроса. Както коментираха обикновените хора в малкия ни град: "Е, че какво толкова, че детето учи вкъщи - нали знае?!"
Както се казва, "когато една врата се затваря, друга се отваря". Много български ИТ предприемачи организират различни академии, курсове и състезания за ученици и студенти, чрез които успяват да ги ентусиазират и запалят да станат добри професионалисти в ИТ и други области. Организаторите на едно такова състезание "Аз мога - тук и сега", поканиха Боби да участва. Заедно с още две момчета от Добрич и Стара Загора сформираха екип и спечелиха (в две поредни години) едно второ и едно първо място в категорията "Програмиране". Те нямаха никакви проблеми да се разберат и сработят бързо, а и досега понякога се чуват и обсъждат някои идеи за общи проекти. Освен нови запознанства, подобни състезания могат да доведат и до интересни възможности като стажове и практически достъп до реални проекти. Боби разказва за летния си стаж в блога си, но това което не е написано там е че менторът му беше много доволен от работата му.
Повече отговорности
Една от целите ми, когато Боби стана 12-13 годишен, бе той да започне да учи все по-самостоятелно, като започне и сам да планира времето си за учене. Той изпробва няколко системи за планиране на времето, преди да научи, че е по-добре да направи по-трудните неща преди по-лесните, както и че е по-добре да планира време за всеки предмет и да се опита да се вмести в него. Обикновено сутрин преглеждахме докъде е стигнал, като проверявах писмените му работи или ми отговаряше на въпроси по темите, за които е чел. По време на тези разговори, той разбираше с кои неща се справя и на кои трябва да наблегне още. Тъй като участваше съвсем активно в своето образование, Боби не се страхуваше, че е глупав или че няма да се справи с някоя задача или че няма да успее да разбере даден материал. Когато стигнеше до трудна задача, идваше да я дискутираме, но по принцип не му я решавах, а само му давах идея откъде може да я подхване. Малко по-късно се чуваха радостни възгласи, че задачата е решена.
По някои предмети, като история на България, трябваше да направи проект, за който събираше материалите чрез Интернет, пишеше резюме, принтираше, изрязваше, оцветяваше и ги организираше в папка. Получи се хубава папка с линия на времето (по 25 години на страница) с цветни карти, информация за български владетели, битки, победи и поражения. Успоредно с този проект вървеше и четенето на Паисий Хилендарски, Захари Стоянов, Иван Вазов, Христо Ботев, Добри Войников, Любен Каравелов, Петко Славейков, Елин Пелин, Йордан Йовков, Алеко Константинов. Някои от произведенията им четохме заедно вечер, като от време на време спирахме да си поговорим. Всъщност, четенето на глас е едно от любимите неща, които правим заедно и се надявам, че един ден Боби ще чете доста книги заедно със семейството си.
Тъй като се подготвяхме за гимназиалните години, трябваше да се усвоят нови умения като слушане на специализирани видео курсове, водене на записки, писане на блог, планиране на по-дълги задачи и срокове.
Гимназиални години
Ето, че пристигнахме в гимназиалния период (14 год.+) - времето, в което младия човек трябва освен да задълбае в науките, логиката, историята, теологията, икономиката, литературата и изкуството, да започне и да се специализира в областите, в които е решил да се развива. И като казвам „да задълбае“, имам предвид да мине през учебници от по 500+ страници, да се запознае с класически литературни произведения, да чете книги по теология, икономика и философия. Същевременно, трябва да има и време да работи по реални задачи и проекти в областта, в която е решил да се специализира и да е организиран и мотивиран да се справи с всички тези неща.
Един обикновен зимен ден започва с носене на дърва и палене на печката (Боби), докато аз приготвям закуската. Обикновено по време на закуската и малко след това, разговаряме за задачите за деня (и по други теми), гледаме с кои срокове сме закъснели и кои са добре и проверяваме предишни задачи. След това той започва да учи по учебниците, да решава математическите задачи за деня или да си прави писмените задачи, за които не му трябва компютър, а аз започвам работа. Обикновено ранния следобед минава пред компютъра, за да реши някои от задачите за деня, като учене на втори език и други онлайн курсове . Почти всяка седмица трябва да прави тестове към дистанционното училище, които се правят онлайн или на лист, след което се сканират и качват в сайта на училището. След 2-3 часа следобяд е свободен да се занимава с това, което му е интересно и в което иска да се развива. Обикновено проверява някои секции от stackexchange.com и се включва в дискусии, след това започва да работи по различни проекти и задачи, някои от които свои, а други - заедно с познати от open source екипа, в който участва Kobuge(измислиха името на екипа, използвайки първите срички на държавите, от които са участниците - Косово, България и Германия). Често след вечеря се чува с приятелите си домашни ученици. Учат заедно разни неща (като графичната програма Blender или музикалната - MuseScore) или играят, или измислят героите и събитията в една тяхна история и я записват. Тази творческа дейност им е доста приятна и забавна.
Надявам се, че бързия преглед на различните сезони в нашето домашно училище са ви били интересни и полезни. Ако сте се заели с нелеката задача да образовате децата си и да ги направите самостоятелни, мотивирани и надеждни хора, не се страхувайте, че няма да се справите. Това са вашите деца, запознайте се с тях, разберете какво ги интересува, какво им се отдава по-лесно и кое им е трудно и им помогнете да израснат. Не ги залъгвайте като им изграждате фалшиво самочувствие, че са много добри, а им давайте трудни задачи, с които да придобият нормално самочувствие, с какво реално могат да се справят. Не ги разглезвайте и не им давайте всичко наготово (нали знаете, родителите, които обучават децата си у дома НЕ им пишат домашните).
И преди всичко, учете ги да бъдат хора.