Формиране на основата
Със съпругът ми Николай имаме две момчета – Влади на 9г. и Кристиян на 4г. Имахме щастието да научим за домашното образование още преди да се оженим и да имаме деца. Това ни даде възможност да се запознаем отблизо с философията на домашното образование, да четем книги и да се срещаме със семейства, които вече го практикуват, както и да им задаваме всички въпроси, които ни вълнуват. Мъдрецът, който е казал, че децата се възпитават още преди раждането им, е бил напълно прав.
Идеята за домашното образование се появи в точния момент за мен, тъй като именно тогава ме вълнуваше мисълта как така ще изградим здраво семейство, ако по цял ден сме на работа и аз от сутрин до вечер работя с чужди деца. (По това време учех Психология в НБУ). Тогава реших да си работя вкъщи като преводач от английски език и да се посветя на собствените ни деца. Разбира се, за нас идеята беше съвсем нова и непозната, а главите ни щяха да експлодират от въпроси (на които днес самите ние отговаряме с лека усмивка и снисхождение :-)) . Но истината е, че с колкото повече информация се сдобивахме, толкова по-уверени и спокойни се чувствахме. Затова ни помогнаха някои книги като „Пълно ръководство за домашно образование“от Дебра Белл и „Домашно образование: Мозайка от преживявания“от Нанси Ланд, както и безценните Конференции за домашно образование, които се провеждат всяка година.
Целият този преход прилича на излизане от Матрицата. И не само ние трябваше да излезем от нея, но и тя от нас. Осъзнахме, че сме научени да мислим по определен начин и да възприемаме действителността по начин, който ни е наложен отвън. Вярваме, че домашното образование е най-доброто, което можем да дадем на децата си, тъй като образованието не може да бъде разделено от възпитанието, моралните ценности, вярата и мирогледа, а всичко това е отговорност на родителите, не на държавните институции.
Също така осъзнахме, че за да обучаваме децата си у дома, не е задължително самите ние да сме учители, професори или специалисти във всички области. Всичко е въпрос на желание, ресурси и посвещение. А когато ние не сме достатъчни – винаги можем да намерим частен учител. Освен това имаме щастието да живеем в ерата на информацията, където образованието е на един клик разстояние. Нашият най-верен домашен помощник е чичко Гугъл. Когато не знам отговора на някой въпрос или трябва да разрешим някой спор, Влади знае, че е време да потърсим информация в мрежата. Аз не съм съвършена и не се страхувам да кажа „не знам“. Аз съм типичен продукт на държавната образователна система от последните години - 12 години безсмислено киснене в училище и отлична диплома без никаква стойност.
Началото на пътешествието
И така, когато големият ни син стана на 1,3 г. и вече имаше възможност да се застоява по малко, започнахме да учим с бебешките книжки. Детето откликна с голям интерес, а четенето на книжки и показването на предмети се превърна в най-интересното ни занимание. Аз се възползвах от естественото му любопитство и без да използвам външен натиск, просто го насърчавах и мотивирах в тази насока. На две годинки той познаваше всички български букви, а на три започнахме да купуваме книжките на Моливко, както и тези с логически задачки, свързване на точки, лабиринти, сортиране на предмети и пр. Книжарниците днес са пълни с чудесни ресурси! В нашия дом няма телевизори, но за сметка на това книгите са на почит, а всичко останало набяваме с помощта на компютрите и библиотеката. За играчки избирахме кубчета, пъзели и конструктори. Така почти без никакви усилия успяхме да възпитаме в сина ни любов към книгите и стремеж към познание.
На 5 години той започна да чете самостоятелно детски романи на български език. Когато навърши 6 години, ученето стана по-сериозно. Сутрин той четеше по една глава от детската Библия на издателство „Lion“, придружено с разискване и разяснение на събитията, описани вътре, насочващи въпроси и изводи. След това изучавахме английски език от един учебник, който препоръчвам от сърце – „Teach Your Child to Read in 100 Easy Lessons“. Този учебник започва с прочитането на две букви и завършва с четене на уроци от по две страници формат А4. В свободното си време той четеше книги и енциклопедии с удоволствие, освен това слушаше английски език в YouTube. (Горещо препоръчвам kidstv123 – всичко, което детето ви може да научи на английски, под формата на песен, е там – от буквите, през формите, правописа, та чак до планетите от слънчевата система . . . и то от грамотен музикант). През годините Влади е посещавал и различни школи в града ни – школа по акробатика, карате, шах, английски език и стрелба. Това лято планираме да започнем курс по плуване.
След като завършихме учебника по английски език, реших, че е готов за 1-ви клас. Тъй като нямах достатъчно голяма увереност да съставя програмата сама, записахме сина ни в първи клас към американската хоумскул система CLASS. Сега завършваме втори клас по същата система, но вече с подбрани от нас материали. За обучение по български език използваме отделно помагала на изд. „Слово“, „Просвета“ и „Скорпио“, а за българска история използваме книги и енциклопедии. По богословие – Детския катехизис и „100 основни истини на християнската вяра“ на Р.Ч. Спроул.
Нашият татко е с гъвкаво работно време, което му позволява да участва активно в домашното обучение. Тъй като по професия е богослов, той се занимава с обучението по катехизис, Библия и история. В тези часове разискванията са най-дълги и подробни.
Обучението на малкия Кристиян започна по друг начин. От първата си годинка той прояви голям интерес и страст към музиката. Разбира се, ние го насърчихме и започнахме да купуваме детски музикални инструменти, да му пускаме различни стилове музика и да го водим на концерти. И отново въртяхме всички английски песнички от YouTube. Това беше малко по-труден период тъй като единият учеше, а другият пречеше :-), но така той научи много английски думи, както и английските букви и цифри, преди да научи българските. Вече след третата година започна да проявява по-сериозен интерес към нашите занимания и поиска да учи с нас. Сега той на свой ред минава през книжките за предучилищна подготовка и се радва на всяко свое постижение.
.jpg)
Учене без рамки и ограничения
Разбира се, ученето не е ограничено в точно определено време и с точно определени занимания. Децата учат постоянно – когато играят в парка, когато ходят до магазина, когато разговарят с хора, когато попаднат в трудни ситуации, когато пътуват, когато четат книжки и дори когато се карат. Големият ни син е свикнал постоянно да разговаряме с него за всичко (Моля, не правете това у дома :-)). Наскоро приятели, с които пътувахме заедно, забелязаха, че използвам всяка възможност, за да му покажа нещо или да го науча на нещо ново. За мен това е станало естествено като дишането и дори не го забелязвам.
Домашното образование е образование по кройка, така че то е съобразено с нуждите, способностите и интересите на нашите деца, но и със стила на живот на нашето семейство. Например Влади изпитва огромна нужда да говори, да разсъждава, да разисква, да спори и да философства. Той не може просто ей така да премине през един урок. На всяко второ изречение той се отплесва във въпроси и разсъждения (които често могат да поведат в съвсем различна насока). Иска да достигне до възможно най-голяма дълбочина, отнася се критично към текста, дори когато това не е нужно. Не виждам как биха могли да го изтърпят в училищната система (Повярвайте ми! Това е влудяващо!), а и не виждам как би могъл той да издържи без да говори 45 минути! Мога съвсем искрено да кажа, че това е най-трудната част от обучението – учим се най-вече на търпение и придобиваме железни нерви. Иначе по отношение на предметите се съобразявам доколкото мога със способностите му. За него не е проблем да прочете и преведе научен текст от английски учебник, но за сметка на това ръкописното писане на повече от 3 изречения на български език си е чист тормоз. Другото са занимания по интереси - доскоро беше фотографията, а сега го вълнува програмирането.
През повечето дни се опитваме да спазваме определен график, но понякога се налага да излизаме по работа, да пътуваме, да посрещаме гости и др. Налага се да сме гъвкави и да променяме програмата според обстоятелствата. Обикновено сутрин Влади извежда кучето на разходка и ако има нужда отива до магазина, докато аз приготвям закуска. После сядаме заедно да закусим и да четем от Библията. След закуска всеки се заема със задачите си за деня. Следобедът обикновено е времето, в което излизаме на разходка в близкия парк, спортуваме или организираме срещи с приятели. Ако ние сме заети, Влади излиза в парка да кара колело или кънки с приятели. Вечер отново си четем заедно за развлечение.
Социализация и практически опит
Сигурно и вие като мен в началото, чувайки „домашен ученик“ си представяте дете, което е затворено у дома си (примерно в килера) и заляга над учебниците по цял ден. И да, разбира се, то ще остане несоциализирано и няма да знае как да общува с връстниците си! Всъщност истината е напълно противоположна. За разлика от децата в училище, които са принудени да стоят там затворени по 7 часа и после да учат уроците си у дома, домашният ученик има много повече свободно време за игра, разходки, общуване с деца на всякакви възрасти и четене на книги. Случвало ни се е да учим в парка, сред цъфналите рози и жужащите насекоми. Той много добре осъзнава тази свобода и привилегия, а и ние постоянно му го напомняме, ако това се наложи – свободата не е равнозначна на безотговорност.
Един от плюсовете на домашното образование е, че децата активно участват в живота на семейството и придобиват сериозен практически опит и практични умения, които в училище няма как да придобият. Те учат докато пътуват из страната, учат когато се срещат с хора от различни професии, общуват с малки и големи, българи и чужденци. Влади винаги иска да гледа новините с баща си и се интересува от това, което се случва по света и у нас. Именно това е истинската социализация в реалния живот. Съпругът ми, заедно с двама приятели, организира протестите срещу Орешарски в нашия град. Разбира се, децата всяка вечер бяха с нас на площада.
Освен това Влади е присъствал на пресконференции, виждал е как се прави телевизионно предаване, как се изработва реклама, как се определя маршрут, как се помага на хора в неравностойно положение, как се организира бизнес клуб, как се гласува, как се изготвя семеен бюджет, как се избира земя за строеж, как се извършват дребни ремонти у дома, как се работи с пералнята, съдомиялната и сушилнята, как се отпушва канал, как се сади дърво и др. А някои неща научава от пряк личен опит като например как се предизвиква наводнение у дома и съответно как се справяме с проблема, как се заключва колата с ключовете вътре, как се заменя загубена книга от библиотеката и др. Заедно с тези практически умения, децата научават и нещо много важно – как да поемат отговорност за собствените си действия.
Заедно с обучението по различни предмети, Влади се учи да поема отговорност като всеки ден извежда кучето на разходка, пазарува в близките магазини, понякога разпечатва документи, плаща интернета, взима си книги от библиотеката, помага за разтребването на дома, отговаря на имейли и др. Ние живеем на централна пешеходна улица, в близост до градския парк, така че това е напълно възможно и безопасно.
Истинската битка
Недостатъкът на тази форма (ако може така да го наречем) е, че постоянно се сблъскваме с проблемите в характера у децата ни, тъй като те са постоянно с нас. (Думата „постоянно“ не е избрана случайно! Майките на малки деца, които четат в момента, знаят какво точно имам предвид. Та ние не сме сами дори в тоалетната!) Мисля, че това е далеч по-трудно от ученето на уроци и коригирането на задачи. Нещо повече – те също се сблъскват постоянно с нашите недостатъци и несъвършенства. И макар това да е една постоянна и изнурителна борба (със себе си и с тях), тя определено си заслужава!
Вярвам, че по-сериозната работа с децата днес, ще ги предпази от по-сериозни проблеми утре. И все пак, ако досега не сте стигнали до това заключение, искам да помоля всички, които четат тази статия, да запомнят едно нещо – не сравнявайте своето семейство с другите семейства и не сравнявайте своите деца с чуждите. Защото чуждите деца винаги изглеждат по-послушни и чуждите семейства по-успешни от вашето. И когато четете книги за домашно образование или възпитание на деца, не изпадайте в заблудата, че животът на авторите е чудесен, че децата им са естествено послушни и животът им върви по ноти. Просто в книгите и статиите се набляга на добрите практики и на успехите. Така че не се самообвинявайте и не изпадайте в отчаяние, когато децата не искат да слушат или когато вие се развикате и си изпуснете нервите.
Да бъдеш отговорен родител е изключително трудна и изтощителна работа, да бъдеш учител също не е лесно. А ние трябва да бъдем и двете. Чувствате се изтощени? Изнервени? Недостатъчни? Некомпетентни? Отчаяни? Добре дошли в клуба! Съвсем не сте единствените! Понякога откровеният разговор с други родители помага повече от формулите и практиките в книгите – понякога е достатъчно просто да разберем, че не сме единствените!
Истината е, че ние също се учим всеки ден, заедно с децата си. Учим се да бъдем гъвкави, да организираме пълноценно времето си, да бъдем търпеливи, да разрешаваме конфликти, да определяме подходящи наказания и съответно да искаме прошка от децата си, ако си изпуснем нервите или се отнесем несправедливо с тях.
Заедно с това научихме и някои други неща като например, че 8 часа не са достатъчни за разтребването на детска стая от 13 квадрата, че Легото има свойството да се размножава като плевел и да никне на най-необикновени места, включително и под завивките, че детето, което възприемаме насериозно, често изпада в заблудата, че знае по-добре от нас, че “comb your hair” (може да се преведе като “гребосвам си косата”) и какво ли още не.
Често ме питат „Как се справяш с всички отговорности?“. Ами, не се справям. Далеч съм от съвършенството. Но всяка сутрин се събуждам с твърдото желание днес да дам най-доброто от себе си, защото няма по-важно нещо, на което бих посветила времето и силите си.
Всеки ден се налага да избирам между едно за сметка на друго, но се стремя да избирам това, което има по-дългосрочна стойност. Да изчистя къщата или да изведа децата в парка? Да измия чиниите или да прочета приказка за лека нощ? Сигурно вече се досещате, че домът ни не е подходящ за корица на списание :-) Но вярваме, че времето, прекарано с децата ни, е най-ценното вложение!