Със съпругът ми Боян сме женени от 9 години и имаме три дъщери – Надежда (8 г.), Елеонора (2,5 г.) и Йоана (3 м.).
За първи път разбрах за домашното образование, когато бях още ученичка – имах две приятелки американки, които се обучаваха вкъщи. Поразпитах ги, показаха ми и учебниците си и ми се стори доста интересно. Няколко години по-късно, когато вече имахме дъщеря (Надежда) на две години, със съпруга ми започнахме да се интересуваме от тази възможност. Към онзи момент познавахме само американци, които са обучавали децата си вкъщи и се чудехме дали ще можем да реализираме идеята си тук, в София. Скоро разбрахме, че има и българи, които учат у дома и не е нужно да откриваме топлата вода. Тогава имаше и конференция на АДО на Витоша, която моят мъж посети. Когато се върна, вече не се питахме дали домашното образование е за нас, питахме се как да го направим. Прочетох книгата на Дебра Бел, която е качена на сайта, а също и „Преподаване на Тривиума“ – добро начало за новобранците. Също така чета блогове на английски и на български, а и не пропускаме възможност да се запознаем и да се видим с други хоумскул семейства. Онова, което започна като интерес, бързо се превърна в убеждение. Увереността, че правиш най-доброто за децата си, е важна, защото неизбежно идват и трудности от най-различен характер (мързел у детето, преумора у родителя, придружена с притеснение дали се справя, страх у бабите, че децата не се социализират и т.н).
Има една мисъл, която прочетох и много ми хареса: „Домашното училище е за родителите. Децата са пътници – идват и си отиват“. Наистина е така – децата са естествено любопитни, ще учат, ще пораснат и ще си тръгнат, но родителите трябва сериозно да учат и да се трудят. Как да преподават и да се съобразяват с потребностите и индивидуалността на децата, как да разпределят вниманието си между децата, как да организират времето и дейностите в различните етапи на семейния живот, как да разпределят домакинската работа, как да работят от вкъщи и не само. Постоянно усъвършенстване изисква и най-важното – да опознаваш детето си и да бъдеш най-добрият родител за него.
Трудно ми е да определя кога точно е започнало нашето училище – в един момент купихме учебници, но обучението е започнало доста по-рано с всички нормални за децата неща – от гукането до проговарянето на няколко езика, от драскането до писането, от разпознаването на фигурки до четенето.
В първите си 6-7 години децата попиват страшно много неща и то съвсем естествено. Освен това в интернет има много материали за тази възраст. Когато Надя беше на 2-3 години ѝ пусках песнички на английски и на български, залъгалки, кратки обучителни видео клипчета, а също и доста принтирах – рисунки за оцветяване, по-късно за свързване, изрязване и прочее. Материалите и книжките на Крокотакса много добри за предучилищната възраст. Купувахме и четяхме книжки на български и на английски език. Телевизия вкъщи не гледаме, но понякога гледаме подбрани филмчета. Веднъж на излизане от един детски кът Надя въодушевено ми обясни, че е гледала „Рапунцел“ на български. Да, помислих си аз, тя не се и досеща, че повечето деца в България гледат анимационни филмчета на български. Вкъщи те са на английски, а понякога и на френски.
Когато Надя беше на 4 години, още преди да се занимаем с четенето на български, започнах да я уча да чете на английски с учебника „Teach Your Child to Read in 100 Easy Lessons“ от Siegfried Engelmann. Този учебник има много подробни и добри обяснения, както за родителя, така и за детето. Използва фонетичния принцип, като въвежда и по-често срещани думи, които са изключения от правилата. Това е и предимството на този пред други учебници, ползващи фонетичния принцип, които се случва да предлагат богат набор от лесни за четене кратки думи, повечето от които въобще не се ползват в ежедневието.
По онова време купих за първи път пакет от учебници, които обхващат всички предмети за предучилищно ниво – Horizons на Alpha Omega Publications. Предпочитах да взема готов пакет, тъй като нито знаех как да си направя свой, нито имах смелост за това. Мислех, че ще е предимство всички предмети да са застъпени във всеки урок в един, а не в няколко учебника, но се оказа, че не е. Надя беше готова да върви по-бързо по математика, но не и по английски, а нямаше как да ги разделя. Иначе програмата обхваща доста теми и предлага различни дейности и всеки може да я ползва според нагласите си – да наблегне на писането и четенето или пък на ръчния труд и игрите.
На следващата година мислех да взема друга готова програма, но като направихме проста сметка, се оказа, че нямаме достатъчно пари за такава. Това се оказа най-прекрасното обстоятелство. Взех някои учебници от приятелки, поръчах някои от Щатите, други купих в България и така си съставих сама комплект от учебници и това взе, че много ми хареса. Освен това има издателства, които предлагат само отделни предмети или са силни само в едни, но не и в други. Чета доста мнения за различни учебници и програми и се опитвам да подбера такива, които да допаднат и на мен, и на Надя. Смятам, че учебникът трябва да е интересен и за двете страни, за да е ползотворно ученето.
За четенето на български език не съм използвала учебник. В началото ѝ пусках аудио дискове, на които четат приказка, която я има и в книжен вариант. Къде наизустяване, къде четене – добро начало, даващо увереност на малкия читател. Освен това половината работа по отношение на овладяването на това умение беше свършена от учебника за четене на английски. Надя бързо схвана принципа и започна да чете и на български. Освен детските книжки, тя се запали и по енциклопедии, особено тези за животни. Надали има някой, който е прекарал известно време с нея, да не е разбрал нещо за косатките или пингвините, или някое насекомоядно растение. Понякога тя сама идва да ми прочете нещо, което я е заинтригувало. Аз допълнително пък и давам да чете на глас от Библията, макар и на моменти текстът да е труден – така освен, че се учи да чете, се запознава и със самото Божие Слово (а не опростен преразказан вариант).
Освен с учебниците, домашното образование може да е гъвкаво и по много други начини, така че да отговаря на семейната ситуация, потребности и възможности, които често се менят.
Така например преди няколко години Надя ходи на курс по френски. Скоро не е посещавала такъв, аз не владея езика, но пък свекърва ми пое инициативата да се занимава с нея и да развива познанията ѝ по френски. По бащина линия нашите деца са шесто поколение франкофони. Една хубава традиция, която се стараем да запазим – още повече, че доброто владеене на повече от един чужд език винаги е предимство.
През първите два-три сезона на концертите за деца на Фортисимо Фамилия почти не сме пропускали концерти. Надя се запозна с музикалните инструменти в симфоничния оркестър и знае как да се държи в залата, като слушател. През последната година почти не сме ходили, но пък Надя започна да посещава безплатен курс по програмиране към CoderDojo. Боян се включи като доброволец и я обучава заедно с още едно-две деца. Когато имаме възможност, посещаваме музеи, галерии, детски панаири и т.н.
През годините сме опитвали различни спортни занимания, като Надя харесва всички, но плуването е приоритетно, тъй като е животоспасяващо умение.
През последните месеци ситуацията вкъщи доста се промени. Преместихме се в ново жилище, роди се Йоана. Много от тетрадките и учебниците ни са все още в кашони, а аз съм доста ангажирана с двете по-малки сестри на Надя. Онези предмети, които изискват повече от моето внимание са останали на заден план или вървят бавно. Затова пък Надя, която преди това четеше илюстрирани книжки от по 15-20 стр., започна да чете по-дълги книги. И така се увлече, че напоследък често чувам: „Мамо, остават ми още три глави, помисли ли каква книжка ще ми дадеш за утре?“. Аз ѝ предлагам подходящи произведения, докато пристигнат петте книжки с приказки, които поръчахме в кварталната книжарница. Скоро ще трябва да потърся къде е най-близката библиотека.
Има дни, в които наблягаме на придобиването на нови знания и умения в домакинската работа – готвене, пране, скатаване на дрехи. Тези неща са не по-малко важни от писането на ръкописни букви.
И преди да останете с грешно впечатление, трябва да спомена, че повечето време децата прекарват в свободна игра. Разликата между Надя и Нора е по-голяма (5, почти 6 години), но пак намират как да се забавляват. Веднъж бях оставила Надя да пише букви, а като се върнах при нея я заварих, че е зарязала писането и показва на сестра си как да играе с дървена къщичка и различните пластмасови фигурки към нея. Замислих се, че това също е ценен момент и не ги прекъснах. В училище децата могат да научат какво ли не, но семейните взаимоотношения се изграждат в семейството.
Нора доста напредва в последните месеци (просто е в такава възраст) – постоянно обогатява речника си, започна да сглобява пъзели, да рисува кръгчета, да учи цветовете, да изрязва с ножица. Дали защото е минало време или просто защото са толкова различни със сестра ѝ, но отново се удивявам и радвам на всяко постижение.
Йоана е бебето, което радва всички вкъщи. Макар да е най-малкият член в семейството и тя се учи – да гука, да се усмихва. Скоро очакваме да се обръща.
Мисля, че ви дадох бегла представа какво е нашето училище – различно през различните периоди от семейния ни живот, уникално според индивидуалността на всеки от нас, цветно и най-вече такова, каквото си го направим.