Всичко започна ... непредвидено и непланирано. И през ум не ми е минавало, че може да обучаваме децата си у дома.
Преди 5-6 години се срещнахме с едно семейство, тогава голямата ни дъщеря бе на около 3г. Оказа се, че те обучаваха детето си у дома. Стори ни се странно, но в края на краищата те му бяха родители, тяхна е отговорността и те имат правото да постъпят спрямо убежденията си за това, което виждат като най-добро за детето.
А най-доброто за едно дете не е само образованието. Далеч по-важни са характерът и ценностната му система, възприятията за света, за добро и зло, мирогледът и вижданията му за стойността и смисълът на живота. Знам, че тези неща са присъщи за възрастните, но за постигането им се започва от детска възраст. Погледнато през тази призма, образоването има важно място, но по-скоро като средство, а не като цел.
Може би това ни мислене породи един първи ключов въпрос, който изникна при следваща среща с това семейство – ами, ако наистина нямаме много време с децата, ако ходят на училище и малкото времето след това едва ли ще е достатъчно, за да изградим пълноценни взаимоотношения на базата, на които да можем да предадем ценностите и вижданията, които искаме. А според нас и средата там щеше да работи предимно срещу целите ни.
Мина около година и явно, за да стане още по-интересно един колега от работата ни запозна с едно семейство с 4 деца, които също ги обучаваха у дома. Те бяха с виждания подобни на нашите, но имаха и опитността да ги бяха пускали на училище в началото и да се бяха борили с нещата, за които и ние предполагахме, че ще имаме доста излишни борби. Те ни насърчиха и за Узана.
Узана - първата за нас конференция за домашно образование. Там можех да задам всичките си въпроси относно немалкото притеснения, които имах, свързани със законосъобразността, легитимността, правото да провеждаме домашно образование, както и за по-важните въпроси за мен по това време като например как се получават дипломи. Беше чудно преживяване да съм сред такава общност и да видя на живо и от първа ръка децата домашни ученици, които определено ми направиха чудесно впечатление. Получавах отговори на въпросите си, при все че честно казано, те поуспокоиха, но не докрай вътрешните ми терзания и притеснения.
За сметка на това съпругата ми повече и повече виждаше смисъл и стойност в домашното образование, а аз повече и повече се притеснявах от това. Да, все повече и повече осъзнавах проблемите в системата, но все пак бях неин възпитаник и познатото зло даваше повече сигурност от непознатото, било то и евентуално добро. Практически бях като израилтяните, които предпочитат робството с лук и чесън в Египет, отколкото мляко и мед в Обещаната земя. Но едното е познато и се вижда - днес и сега, а другото е скрито в неизвестното бъдеще. Да не говорим и за родителите ни, бабите и дядовците, които отново бяха изправени на нокти от загриженост за внучетата си.
Опция бе и частно училище. Проверихме едно такова, срещнахме се с директорката. Всичко там изглеждаше в пъти по-добре от държавните алтернативи относно средата. Но относно обучението - всичко си оставаше под шапката на МОН и няма много мърдане от това, каква програма и какво ще наложат отгоре (тоест частното училище не е никак частно). И най-важното - дори и частното училище нямаше да сработи с основния важен за нас въпрос - да имаме достатъчно пълноценно време с децата.
Лошото бе, че времето летеше (както винаги лети) и нямаше как да го спрем, нито поне забавим малко, докато сме напълно готови, за да вземем твърдо и уверено решение. Голямата щерка бе почти на 6, следвана от сестрите си почти на 4 и 2. Идилията бе пълна, притеснението - още по-пълно.
Поговорката казва: „Мечка страх, мен не страх“, но в моя случай „Мечка страх, мен 2 пъти повече“. Но все пак страхът отстъпваше пред това, какво считаме като по-важно и по-добро за децата. Така че решихме да опитаме. Имах си една вратичка: ако е толкова страшно, ще имаме една година и детето ще стане на 7, все някак ще я запишем на училище, при все че нямаше да има задължителната предучилищна.
Под някаква форма имахме известна опитност със занимания у дома, понеже не бяхме записвали децата на детска градина. Но сега вече подхванахме по-целенасочени и структурирани домашно-образователни академични занимания :) Може би вътрешно искахме да докажем, че домашното образование работи дори по-добре за натрупване на знания и умения. Може и да е така, но сега не считам този мотив за правилен, просто тогава се чувствахме така. Наблягахме главно на четене, математика, писане, английски език и както сега е модерно да се казва - арт дейности (за тези от моето време – „труд и творчество“). А покрай каката, се включиха и сестричките. Е, не всичко бе цветя и рози, но все повече започнахме да виждахме как тази форма ни дава повече шанс да постигнем това, което считаме за важно. А относно „академичното“ знание - там вървеше по-добре от очакваното. Спомням си как към края на годината бяхме при родителите ми на гости и четохме на баба (майка ми - млада жена на 60 години) от детската Библия. Историите там са кратки и разделени на 2 - отгоре на български език, отдолу на английски език. А след българския преминахме в четене и превеждане на английския. Майка ми бе слисана и тогава не пропуснах възможността да попитам: „Майко, ако погледнем дори само академично - как да я пусна на училище? Беше повече от очевидно, че това би било само загуба за детето.
Ето такова бе навлизането ни в домашното образование.
Сега, 3 години по-късно, виждам все повече и повече смисъл и стойност в него. Не искам да си представя, какво щеше да бъде ежедневието ни, ако бяхме влезли в познатия за нас коловоз. И дори смея да кажа, че не само настигнах, но дори и поизпреварих съпругата ми по насърченост и одързостеност, по отношение на домашното образование. Да, вярно е че на нея пада по-голямата тежест, особено като се има предвид, че главните трудности са свързани не толкова със самото образование, колкото с междуличностния сблъсък на характерите - блага майка, която избягва конфликтите и твърдо дете, родено за лидер, което не се притеснява в стремежите си да се налага и става по неговата. Е, не бе ли това и нашата по-важна цел - характера?
Това е друга хубава страна на домашното образование - то е не само за промяна на децата, но и за промяна на нас - родителите. Дори в редица ситуации ние се нуждаем от промяна повече, отколкото те. Хубава страна, но и трудна. Не можеш вече да обвиняваш системата, училището, учителите. Опасно е да не започнеш да обвиняваш половинката си, прехвърляйки ѝ дори твоята половина от отговорността. Но да не се отпускам в лирически отклонения …
Ето някои въпроси, които ни задават. Отговорите, които даваме, не са единствено правилните. Дори не претендираме за тяхната правилност, това са просто нашите лични виждания:
По каква програма учите?
Засега нямаме специална програма, а сами определяме кога, какво и с каква скорост да занимаваме децата. За целта използваме български учебници по някои предмети, детски енциклопедии, както и онлайн програми (английски, математика). Едно от огромните предимства на домашното образование пред конвенционалното е, че може да си много гъвкав, да сменяш и адаптираш всичко спрямо нуждите и спецификите на детето. Единственото, което се изисква за прилагането на някоя нова програма, помагало и т.н. - е одобрението на семейния съвет :)
Само майката ли се занимава с обучението?
На мама се пада главната роля. Но и тати трябва да е активен. Това е отговорност и товар, който трябва да се носи от двамата, за да се допълват и да не прегаря никой.
Имате ли бележник и оценки?
Не. Тази година опитахме да стимулираме ежедневното учене с поставяне на оценка за деня по 10-бална система. Но след има-няма 10 дни нещата и при трите деца станаха като в училище, където главната радост и цел е каква ще е оценката, а не придобиването на нови знания и умения. Така че бързо, бързо махнахме оценките.
Как пренасяте класната стая у дома?
Въпросът е, че домашното образование не е пренесено у дома държавно училище. Ние, като възпитаници на Системата, имаме склонност да залитаме към това и се налага да си го напомняме един на друг. По-точната съпоставка е тази с треньор, чиято главна роля е да напътства, а не да „сдъвква и налива храна в устата“. Тренираният е този, който трябва да бъде активната страна.
А обучението не е само академично. То започва от ставането със сутрешния тоалет, оправяне на леглата и сгъване на пижамките. Детето, което се учи да чете, чете на тати, докато той си прави упражненията за гърба. И то трябва не само да изтърпи, а и приложи всичките бащини забележки за изразително и гладко четене. А докато татко е на работа, децата заедно с мама, а и самостоятелно - четат, пишат, решават задачи, учат английски език, творят, играят, излизат на разходки и пазар. Помагането за приготвянето на храната, сервиране/отсервиране също е част от обучението, както и чистенето с прахосмукачка, правенето на прически, сладкиши и запирането на чорапки. Събота и неделя тати поема повече работа: разказва приказки по картинки, помага с математиката, английския език, а от тази година започнахме и с начални стъпки в програмирането.
През вечерите и през уикенда се стараем да намираме и семейното време за обучение. Например, как да се справяме с лъжи. За целта играем на магазин. Освен това си правим импровизирани театрални и куклени постановки, имаме семейно четене на книжки, гледаме филмчета на английски език, ползваме игри за сръчност и каквото ни хрумне. Не успяваме съвсем редовно да правим всичко, което искаме, но трябва да сме креативни, няма на кого да прехвърлим отговорностите си.
Неразделна част от домашното ни училище е и ходенето по концерти с участието на нашите ученички - по различни поводи, на различни места в София, страната и съседни държави. Много забавни са и заниманията по биология - да вземеш гъсеница, да ѝ даваш листа, после да видиш как става на какавида, от която пък излиза пеперуда, която да храниш на ръката си и после да пуснеш, този твой „домашен любимец“ на свобода. Обучението може да спре през учебната година и за децата е интересно как например можем да отидем за седмица на гости при баба и дядо и там да продължим нашето „училище“, да отидем на театър или да се забавляват с приятелчета, докато другите ходят на училище. Но пък „за съжаление“ нашето училище продължава и по време на голямата лятна ваканция (не сме привърженици на дълги ваканции, защото водят до връщане назад). А посещението при баба и дядо на село ще разнообразим с помагане в градината и почивка от работата с „малко“ учене :-) Денят завършва с разтребването на къщата и вечерния тоалет, а понякога и с малко танци (щастливецът е тати с 4 дами) или с импровизирана приказка за лека нощ. Приказка с поука, разбира се :-) И докато тати и мама са двама, единни и допълващи се - за всички е по-лесно и по-интересно.
Е, и не забравяйте, че е по-лесно да се напише всичко това, отколкото да се живее :-)
Държавното образование само зло ли е?
Не, разбира се! Има и хубави неща, не само лоши. Домашното образование също не е панацея, нито е само цветя и рози.
А диплома?
Като чуя този въпрос и се усмихвам на самия себе си, спомняйки си, колко важен бе за мен той преди години. Сега изобщо не се притеснявам, дори не мисля за диплома. Искам единствено децата да знаят, да обичат да четат и учат, да са последователни и упорити, да не се отказват лесно пред трудностите и само още няколко десетки неща :-) свързани с живота като цяло. Ако това го има, дипломата ще се вземе лесно, ако изобщо има нужда от нея.
А как ще се социализира това дете?
Истинската социализация за нас не е децата да общуват само с деца на своята възраст, а да могат пълноценно да общуват с хора на всякаква възраст. Затова държим на срещите с други семейства, както и ходенето на лагери, конференции, събирания и изобщо воденето на семеен живот, активно изпълнен с общуване с други хора, където децата от една страна наблюдават, но същевременно са и активни участници. Записването в групови занимания, спортове, изкуства и др., са също важни за това. Така че и този въпрос - социализацията, е главно роля и отговорност на родителите.
Добре, ще опазите детето си за известно време, но как ще се научи да се оправя в живота, като е отделено от реалността и поставено в „изолатор“?
Ако има отделяне, то е като временната ограда, която отделя младата фиданка от околната среда, за да я запази, докато пусне по-дълбоки корени и изгради стабилен ствол, а не като кулата, в която е затворена Рапунцел. Целта на домашното образование не е да изолира, нито да предпазва от реалността, а точно обратното - активно да подготвя детето за живота. За да станеш добър войник, е нужна добра военна подготовка, а не да те задължат да си 2 години в казармата, където да преливаш от пусто в празно, плюс целия куп невоенни „казармени“ простотии. Така че ние гледаме на домашното образование като на база, където да предоставим необходимата подготовка.
Какво ще кажеш на детето си, ако след като порасне съжалява, че не е „ходило на училище“?
Каквото и сега. Ще го погледна в очите и без да претендирам, че съм прав, ще му изложа всичките си виждания и убеждения, които имам (или съм имал) по този въпрос. Но по-тежкото за мен е, че ако сега го пусна да „ходи на училище“ и след като порасне, ако то съжалява за това ..., е тогава, не бих имал сила нито да го погледна в очите, а още по-малко да дам някакво лично обяснение.
Какво най-много ви харесва в домашното образование?
Свободата, гъвкавостта, индивидуалния подход, многообразието от средства и методи, и това, че системата (ако изобщо може да се нарече система) служи на детето, а не детето на системата.
Какво НЕ ви харесва в домашното образование?
Тежестта на отговорността.
Сигурен ли си, че си на прав път и ще успееш?
Не съм сигурен в себе си! Надявам се Бог да ми дава сили да вървя напред и стоя с отворено сърце, така че да мога да виждам онова, което е най-добро за децата, които ни е поверил, и да имам смелост да го направя.
И накрая ще завърша с думите на един велик човек, които ще перифразирам за мен в текущия контекст на домашното образование:
“Не считам, че съм успял или постигнал, но има едно нещо, което винаги се стремя да правя - да оставям това, което е зад мен и да правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен, да продължавам да се стремя към целта (на същината на домашното образование)”.