Домашното образование е най-умният начин, по който да се обучават децата в 21-ви век
Алисън Дейвис не вижда в домашното образование някаква странна алтернатива на традиционното училище.
Нещо повече, твърди майката от Уилямстаун, Ню Джърси, що се отнася до отглеждането на двете ѝ деца, тя постъпва здравомислещо.
„Вкъщи няма да ви поставят в работна среда, където всички са от едно училище на една възраст", сподели тя с Business Insider. „Според мен, обстановката в традиционното училище няма нищо общо с реалния свят.“
Домашното образование, казва тя, е реалният свят.
Удовлетворението изпитвано от Дейвис за това, че държи децата си вън от местните държавни и частни училища, е споделяно от растящ брой родители в САЩ. Скорошно изследване направено от департамента на образованието показва, че домашното образование е нараснало с 61.8% процента през последните 10 години до брой от над два милиона деца – 4% от общия брой на всички младежи (в САЩ) днес удобно учат от домовете си.
Противно на вярването, че домашното образование произвежда асоциални изгнаници, някои от най-добре приспособените ученици с най-добри постижения са тези, които решават задачите по математика на кухненската маса, а не на чина в класната стая. Според водещи педагогически изследвания, обучението вкъщи, може би е най-уместният, отговорен и ефективен начин за образование през 21-ви век.
Ключът е в личното отношение
В книгата си от 2015 г. "Creative Schools: The Grassroots Revolution That's Transforming Education," опитният учител и любим лектор на TED Кен Робинсън набляга на това, че учениците учат най-добре, когато се движат с предпочитаната от тях скорост и по предпочитания от тях начин. „Всички ученици са уникални индивиди, със собствени надежди, таланти, тревоги, страхове, страсти и стремежи“ - пише той, - „Да се заемем с тях като индивиди е ключът към подобряване на образованието.“
Робинсън не говори пряко за домашното образование, но все едно го прави. Не съществува форма на образование, която да е по-персонализирана.
Докато традиционните училища дават най-доброто от себе си, за да нагодят програмите си към отделните ученици, учителите, както често се оказва, са принудени да преподават на средно ниво. Просто има твърде много деца развиващи се с различна скорост и учителите не могат да предоставят на всяко едно от тях това, от което се нуждае. Домашното образование от друга страна, е личностно по замисъл.
Дейвис казва, че синът и Люк в началото е имал проблеми с четенето. Дори до втори клас не го харесвал и за него било твърде трудно. В кое да е училище, учителите не биха могли да отделят нужното време, за да помогнат на Люк да стане по-силен читател, защото трябва да мислят и за още двайсетина деца в класа си.
„Можех да му отделя допълнителното време“- казва Дейвис. Плюс това, времето за четене се превърна в нещо повече от напън към грамотност, то беше времето на мама и Люк, нещо, с което училището не може да се състезава. „Сега поглъща новите книгите за по-малко от седмица“, казва тя.
Не, домашното образование не създава отшелници
Най-погрешният етикет лепнат на домашното образование е, че постоянното едно-в-едно обучение лишава децата от социализацията, която им е нужна, за да успеят в живота. Не е така! Домашнообразованите деца са така склонни да играят футбол и да работят в екип, както които и да е други ученици.
Семейството на Дейвис участва активно в местната църковна общност, така че Люк и по-голямата му сестра Аманда имат много приятели в хора. И двамата свирят на инструмент, така че имат и приятели в хоумскул оркестъра. Мотаят се и с хлапетата от квартала си. Аманда има приятел, живеещ в Аризона, с който постоянно си пише. Като се вземе всичко предвид детството им е напълно стандартно.
Работата е там, че домашно образованите деца не се радват само на хубавите неща в нормалното училище; но те могат да се радват на липсата на много от недостатъците му – натиска от връстниците и училищните банди. Не веднъж, казва Алисън, другите деца са изразявали завист, че Люк и Аманда могат да учат вкъщи, далеч от обществените йерархии на стандартното училище.
„Казват работи от сорта: Ех, иска ми се да съм хоумскулван“, казва тя.
„Разбира се, за някои родители е трудно да помогнат на децата си да намират приятели и това ме учудва“ – споделя Алисън
По-рано тази година, интервюирах едно много умно седем годишно момче на име Акаш, който живее в Сан Анджело, Тексас. Той е хоумскулван, защото детски психолог, който го наблюдавал като много малък, казал на родителите му, че домашното образование е може би най-умното решение за него.
Най-добрият приятел на Акаш – може би единствения му приятел – е по-голямата му сестра, Амрита. Повечето от децата в близката група хоумскулъри са или твърде големи, или твърде различни като характери, за да може родителите му редовно да уговарят срещи за игра, въпреки че Акаш е весел и отворен.
Но Интернет прави всичко по-лесно за децата, които поддържат трудно социални връзки. Едно изследване на Pew от миналата година разкрива, че 55% от всички тийнейджъри казват, че редовно прекарват време с приятели онлайн, чрез социалните медии, а 45% казват, че се запознават с други деца чрез извън учебни занимания, спортове или хобита, което води до извода, че класната стая не е единственият начин за намиране на приятели.
Училищата са дори по-претоварени от учениците
Колкото и стресирани да са учениците, училищата са под все по-голям обществен натиск да представят по-добри резултати. Очакваме училищата да помогнат на децата да станат умни, но не анти-социални, физически здрави, но не тъпи бачкатори, да са уверени в себе си, но кооперативни и креативни и разбира се, да са съвършено добре подготвени за колежа.
Дали тази цели се постигат е спорно – скорошно анкета направена между 165 000 гимназиални ученици, например, открива, че по-малко от половината се чувстват подготвени за колежа и живота след това.
Може би, защото много от отговорностите, които възлагаме върху училищата са неща по-присъщи за родителите. Може би Алисън е постигнала такъв успех с Люк и Аманда, защото може да прескочи цялата бюрокрация и официалности и може да се съсредоточи върху нещата, от които децата ѝ се нуждаят.
„Училищата изготвят купища допълнителни тестове, курсове и предмети по избор, само за да се опитат да наподобят реалния свят“, казват тя. „Но това никога няма да се случи, освен ако разбира се не живееш вече там – в реалният свят.“
Статията е взета оттук
Превод от английски език: Георги Порумбачанов
