Картина на домашното образование

Въпросите

Години наред родителите се борят за баланс между следването на другите, напасването в движение и вършенето на неща, които изобщо не им се нравят. Дали да кажа „да”, или „не”? Да карам ли децата да стават по едно и също време всеки ден, или да ги оставя да се будят, когато са се наспали? Трябва ли да приспособявам учебната програма към децата, или се държа мекушаво? Да бъда ли строга, или няма проблем, ако не си давам зор този път?

Трябва ли…?

Искам децата ми да научат жизненоважни неща като постоянство, усърдие, непоколебимост и други подобни. Ако реша да бъда снизходителна, не ги ли уча да се отказват, когато нещо им е трудно? Ако ги карам да седят по местата си, докато свършат задачата си, няма ли накрая да започнат да негодуват срещу домашното образование?

Ако аз…

Въпросите, които минават през главите ни, могат да са безкрайни.

Как се справят другите с тази главоблъсканица: да се откажеш, да се примириш или да преследваш целта? Кога е добре да съобразиш плана с дете, на което му е трудно, и кога да му се наложиш?

 

Натискът

Ако сте се образовали у дома известно време, вероятно сте усещали натиска да правите това, което правят другите домашнообразоващи семейства. Например да изберете дадена учебна програма по математика или писане, или пък да се присъедините към техния кооператив. Натискът да следваш другите е в почти всяка област от живота. И не липсват други домашнообразоващи, които желаят да ви помогнат да навигирате между различните учебни програми, завладяващи романи и всичко, което можете да си представите, докато образовате децата си у дома.

Все пак, тези „полезни” мнения и ресурси имат и друга страна. Много от нас започват всяка учебна година с безпокойство, колебания и това, което аз наричам страх! Страх да не сбъркаш. Страх, че не правиш достатъчно.

Като ветеран, домашнообразоващ от 21 години, съм виждала и преживявала всички тези емоции. В някои години натискът да правя това, което правят другите, беше по-голям, отколкото в други. В други години пък ги следвах неохотно с надеждата, че това ще помогне на детето ми, което не желае да пише и губи интерес към ученето. Исках някой да ми каже тайната на успешното домашно образование.

Исках децата ми да бъдат блестящи домашни ученици, като всички онези домашнообразовани деца, за които съм чувала или съм виждала в интернет. Чувствах, че ако се отклоня от това, което правят другите, децата ми ще изостанат. Натискът да следвам другите, или да си понеса последствията беше осезаем, но вършенето на това, което вършат другите, не работеше. Причини ми доста тревоги, докато се чудех и притеснявах.

Случвало ли ви се е това? Случва ли ви се сега? Чувствате ли се, все едно че сте единственият, който трябва да плува срещу течението и да прави нещо различно?

Скъпа мамо, ти не си единствена. Всички ние понякога се чувстваме така.

 

Картината

Гледах другите домашнообразоващи семейства, сигурна, че те го правят по правилния начин. Техните деца изглеждаха интелигентни, жадни за знания ученици, които изглежда са подготвени за всичко.

Когато започнах да обучавам първото си дете у дома, в ума си рисувах картина на начина, по който ще протичат дните ни - картина, основана главно на това, което правеха другите, и нещата, които помнех, че правехме в училище. С вълнение изследвах всички възможности, които можеше да предложи това ново образователно начинание. Да искам синът ми да споделя моя ентусиазъм означаваше редовно да споделям визията си с него и с по-малките деца.

През първата година нещата вървяха сравнително гладко. Нямахме големи мъки със седенето мирно или свършването на училищната ни работа. Помня, че си мислех: „Това не е чак толкова трудно.”, отчасти защото ученето му доставяше удоволствие и отчасти защото схващаше новите концепции доста лесно. Затова тръгнахме с добър старт. Ще призная, че успехът на първата ни година повиши увереността на майката на моя син, която не знаеше какво прави. Но това бързо се промени, когато дъщеря ми се присъедини към образователните приключения.

Създадох ново разписание и урочни планове за всяко дете с очакването, че каквото е работило миналата година, ще работи както преди, но не се случи точно това. Бързо научих, че това, което е работило за сина ми, няма да работи за дъщеря ми по същия начин. Това създаде доста напрежение и чувство на безпомощност.

В началото моят подход беше да удвоявам разписанието и да натискам децата над уроците, които бях направила. В крайна сметка, другите деца вземаха този материал в тази последователност. Бях доста загрижена децата ми да следват темпото, за да не изостанат. Но колкото повече удвоявах и се опитвах да натискам, толкова по-зле ставаше. Не се забавлявахме така, както си бях представяла. И никой, дори аз, не искаше да започваме училище сутринта.

Трябва да призная, че до края на втората година бях готова да се предам. Това не беше начинът, по който трябваше да се случва домашното образование. След внимателно обмисляне и много молитви, признах, че нещо трябва да се промени и то трябва да дойде от мен. Очакванията ми имаха нужда от напасване.

Картината, която си бях нарисувала няколко години по-рано, се беше размазала. Синът ми се дразнеше все повече на сестра си, защото тя го бавеше. Дъщеря ми започна да негодува против брат си, защото той не се забавляваше на учебния процес така, както нея.

Чудех се дали картината, която в началото нарисувах, не беше твърде идеалистична. Или пък беше точна и аз трябваше да остана непоколебима? Накрая заключих, че и двете са верни. Беше и идеалистична, и точна. Задачата ми беше да разбера как да я нарисувам така, че по-точно да отразява до къде са стигнали децата ми и как трябва да изглежда образователното пътешествие на Алберсови. Това не беше толкова точно и ясно, колкото се бях надявала. Но бях уверена в това, че аз съм създала тази картина, следователно на мен ми е позволено да я пресъздам наново. Трябваше да си разреша да се пренасоча. Затова се залових да проучвам нови идеи как трябва да изглеждат дните в домашното ни училище и цялото образователно пътешествие.

 

Как да променим картината

Промяната на картината изисква молитви и внимателно обмисляне. Трябва да направите честна оценка, да знаете какво е правилно за вашето семейство и да знаете кога да въведете необходимите промени.

Помня, че седяхме на дивана и четяхме заедно историческа книга. Всичко вървеше добре, докато дъщеря ми мерна една птица, която летеше през двора. Тя веднага спря да слуша и се отнесе. Чудеше се дали това е мама птица, или татко птица. Питаше дали има птичета-бебета наблизо, които почиват в безопасност в гнездото си до прозореца. Синът ми, от своя страна, не го интересуваше какво става с птиците. Той искаше да свърши урока, да си изпълни останалите задачи и да отиде навън да играе с приятелите си.

Желанието на дъщеря ми да опитва живота и да се отнася в мечти за света около нея и желанието на сина ми да си свърши работата по-бързо започна да става причина за спорове и негодувание между тях и това ме накара да преосмисля начина, по който се обучаваме. Те не ценяха различията си и аз не знаех как да се справя с тази ситуация. Когато опитах да разреша конфликта, всеки от тях ми представи валидни аргументи. Точно тогава разбрах, че идеята да седим заедно и да четем беше добра, но не е необходимо да минаваме заедно през всеки предмет. Не беше нужно синът ми да седи и да слуша, защото той беше способен да работи независимо.

Нещо друго се случи в този момент, което промени нашето образователно пътуване. Осъзнах, че мога да помогна на децата ми да разберат и да използват различното в другите. Те имаха нужда да се научат да гледат през очите на другия.

Като гледам назад, виждам как готовността ми да се пренасоча, когато е нужно, да променя учебната програма, когато тя не работи, и да престана да се чувствам под натиск да правя това, което другите домашнообразоващи родители правят, ни донесе свобода и радост. Видях и как децата се научиха да уважават начина, по който другите възприемат света около тях.

Срещали сме много реални примери, които мога да споделя с вас, за това как аз усещах натиска да следвам другите, кога трябваше да сменя скоростите и кога трябваше да вървя против желанията си, за да можем да постигнем целите си в домашното образование и да завършим добре.

Ключът към успеха в домашното образование не е разписанието, резултатите от тестовете, учебното съдържание и продължителността на учебната година; той е в това, което порасналите ви деца казват за своето образователно пътуване, когато си говорят с приятели. Как те описват годините ви, прекарани заедно? Имайте готовност да смените посоката, когато нещо не работи, за да можете да се възползвате от нещо ново. Това е свободата да се пренасочиш.

И знайте, че няма проблем да сте различни.


Кони Албърс е майка на пет деца, ветеран в домашното образование. Като използва опита си в областта на ПР-а, вече 27 години тя помага за оформянето на домашнообразователното движение в САЩ. Освен майка, тя е и предприемач, специалист по маркетинг в социалните мрежи, лектор, автор и един от лидерите в движението за домашно образование. Автор е на книгата „Родителство отвъд правилата” (Parenting Beyond the Rules), говореща за родителските подходи към днешните тийнейджъри. От 34 години е омъжена за Том. Всичките им пет деца са образовани у дома, след което се дипломират в Университета на Централна Флорида. Блогът на Кони е достъпен тук.


Превод: Маринела Инчовска

Източник

Категории: Домашно образование, Свобода и образование, Семейство, Общество, Практични насоки, Методи