София 2011

Благодаря на всички семейства, които дойдоха на хоумскул срещата ни в София на 12.11.2011! Изненадан и благодарен съм от факта, че все повече семейства вземат решение да обучават своите деца в домовете си. Моята радост е разбираема, защото това не бе така по времето, когато ние започнахме да обучаваме децата си. Днес не сме сами, днес сме много и общността ни расте. . . Нека сме усърдни в посвещението към своите деца и да дава Господ повече такива срещи помежду нас! 

На тази среща имахме щастието да чуем разказа на Кърт и Сандра Ловлийс от САЩ, които са едни от пионерите на домашното обучение в Америка. Семейство Ловлийс бе в България по покана на едно активно хоумскул семейство, наши приятели и съръботници – Орлин и Цвети Райкови. 

Започнали своята работа през 70-те години на 20-ти век, когато са напуснали работата си като хонорувани преподаватели в държавната образователна система, Кърт и Сандра Ловлийс работят неуморно и до сега, за каузата на домашното обучение. Голяма роля за тяхното утвърждаване в това движение е изиграло познанството им с големия християнски философ и реаниматор на домашното обучение в САЩ - Джон Раусас Ръшдуни. Кърт и Сандра са обучили своите две дъщери в дома си, а сега една от тях (тази, която има деца) обучава своите три деца, разбира се в домът си. 

На тази среща, инициирана изцяло от софийски семейства, практикуващи домашно обучение, имахме възможност да поговорим за различните системи в хоумскулинга, да споделим как обучаваме децата си в домовете, както и защо правим всичко, което правим. Въпросите и отговорите в дискусията бяха много, но не и достатъчни. Часовете, в които бяхме заедно не ни бяха сякаш достатъчни, така че с желание си обещахме още много подобни срещи. Всички очакваме с нетърпение и предстоящата национална хоумскул конференция, в която отново ще имаме възможност да обменяме идеи и опит, свързани с домашното обучение. 

Нашата радост е пълна заради факта, че имаме сериозни идеи и проекти за обща работа по отношение разрастване и утвърждаване на домашното обучение в България. Темповете, с които множество родители се осъзнават и поемат ясно отговорността за обучението на децата, захранва редица инициативи, свързани с общата ни работа и подпомагането помежду ни. Явор Ганчев, хоумскул баща, постави нашата общност на едно високо културологично ниво и видя нашата мисия, като обществено полезна в много посоки и направления. Друг баща с домашни ученици, Елиан Петков, говори за позитивното свидетелство на всичко, което правим, отразено в поведението и постиженията на децата ни. 

Важни и на място бяха родителските въпроси, свързани с дискриминационната политика от страна на държавата, по отношение на домашните ученици, виждаща се във факти като тези, че нашите деца нямат достъп до българските университети, нямат право дори да се явят на шофьорски изпити, понеже външното им оценяване се извършва от западни, независими оценители и не търсим българската диплома за средно образование. Това ни даде направления, в което да полагаме бъдещите си усилия, като организирана общност от семейства. 

Разделихме се до следващата ни среща с ясно съзнание за предизвикателствата пред нас и работата, която ни очаква. Тази работа е по-лесна и лека заради привилегията да сме пионери в едно дело, което без преувеличение можем да наречем будителско, защото е пряко свързано с бъдещето на собствените ни деца, а това означава и с бъдещето на нашата Родина България.