Предимствата на домашното училище

Ето я и рекламната част!

И така, ето я и рекламата – моето най-добро обяснение защо вие трябва да учите децата си у дома. Имайте предвид, аз бях обявена за най-добрия водач на агитката в гимназията, и оттогава винаги насърчавам своя отбор – който и да е бил той. Както и да е, това не е опит за измама. Това е упражнение по изграждане на убеждение – важна съставка на успешното домашно училище.

Искам да ви осигуря добре съставени, здрави като скала основания да изберете най-самотния път (макар че той става все по-оживен с всеки изминал ден). Вашите деца също трябва да знаят тези причини, и сигурна съм, че и вашата свекърва трябва да ги знае. В крайна сметка, в трудните времена вие ще извличате вяра от припомнянето на тези основания и ще бъдете готови да построите убедителна защита в случай, че журналистите си напъхат носа в дома ви.

И така, за да съм честна, след като прегледаме главните предимства, също ще изброя недостатъците, които също ще трябва да обмислите. Тогава, като мъдрия човек, който Лука описва (виж Лука 14:28), вие можете да седнете и да пресметнете разходите преди да се захванете с работата.

Ако желаете да сравните моя списък от предимства с предимствата, които други са намерили в държавните и частни училища, препоръчвам книгата Избор на училище от Х. Уейн Хаус (H. Wayne House, Schooling Choices, Multnomah, 1988).

А сега, напред. Ето какво видяхме, което наклони везните в полза на домашното образование за нашето потомство:

Предимство #1: Предаване на нашите семейни ценности

Предаването на нашата вяра и на нашите ценности на нашите деца е наш свещен дълг. Като човек, който има доста жизнерадостен подход към живота, нищо не ме отрезвява повече отколкото тежестта на тази отговорност. Кермит и аз се стремим да вземаме всичките си решения като родители от гледна точка на въздействието, което нашите решения имат върху развиващите се отношения на нашите деца с Господа.

Мисля, че е иронично, че ето, ние вече сме в гимназиалните години от живота на нашите синове, и вместо да съм погълната от академичните изисквания на учебната програма (както си мислех, че ще бъда), аз съм повече от всякога съсредоточена върху тяхното духовно развитие – придавайки на това много повече тежест при вземането на решения, отколкото на някакви академични съображения.

Академичните успехи са мимолетни

Най-лошият сценарий: Моите деца не разбират физика, смятане или Шекспир, или не говорят френски така, както бих желала да говорят по времето, когато напуснат дома – какво е изгубено? Нищо с вечна стойност. Нищо, което не може да бъде поправено по-късно.

Но ако не се стремим ревностно към развиването на техните отношения с Господа – какво е пожертвувано? Възможност, която ние, като родители, никога не ще имаме отново. Техните сърца са податливи; умовете им са възприемчиви. Искам най-добрата възможност, която имам, за да покажа на нашите деца важността и влиянието на вярата, която обединява Кермит и мен.

Да постигнем максимални неща като родители

Домашното училище увеличава максимално родителското влияние и разширява тази възможност. То също ни дава най-големия контрол над това кой друг ще влияе върху нашите деца и ще оформя тяхната вяра.

Изследванията, цитирани в Кое има резултат: Изследване върху преподаването и ученето (What Works: Research About Teaching and Learning, U.S. Department of Education, 1986), разкриват, че ценностите се предават най-лесно, когато се преподават в среда, която ги подкрепя. Родители, учители и връстници трябва да утвърждават вярванията, които биват изповядвани.

Ако учим децата си, че сексът преди брака е лошо нещо, че родителите имат право и отговорност пред Бога да имат власт в техния живот, или че Библията е непогрешима и абсолютна, но едновременно с това ги поставяме всеки ден в среда, която не подкрепя тези вярвания, ние сериозно сме намалили вероятността тези ценности да се възприемат напълно.

Общността на домашните училища със сигурност не е паметник на християнската добродетел, но за нас не е струвало никакви усилия да намерим връстници и други възрастни, които също да прегръщат ценностите, които ние пазим и желаем да предадем. И ние сме успявали да обградим нашите деца с тях.

Положителен натиск от връстниците

Най-много съм благодарна за влиянието върху децата ми на по-големи младежи, като децата на Синди и Мари, които станаха дори по-смели във вярата си през тези обикновено бурни години и не се срамуват да търсят съвет от родителите си или открито да изразят уважение към тях.

Сподавих вълнението си по време на едно от първите ни занимания по литература с моя клас от четвъртокурсници към CHESS през тази година. Имам двадесет и един ученици, на възраст от петнадесет до седемнадесет години. Когато се запознавахме в началото, открих, че две трети от тях вече са били на мисионерски пътувания в други страни или отвъд океана. Бях развълнувана от лекотата, с която много от тях споделяха своята вяра, както и своето желание да се отдадат искрено на Божията воля за техния живот. Те говореха сериозно, въпреки че бяха в среда, където повечето не се бяха виждали преди.

От много години преподавам на деца в различни учебни среди. Този тип откровени разговори е доста необичаен, поне от моя опит. Смирена съм, че Бог ми даде възможността да работя с деца с толкова зряло мислене.

Един ден децата ще трябва сами да поемат пътя си

Със сигурност ще дойде време, когато ние като родители ще трябва да предадем щафетата и да гледаме как нашите деца продължават сами своята част от това пътешествие. За Кермит и мен, да сме родители означава най-вече да подготвим нашите деца да променят своето поколение. Ние тук не сме изолационисти. Божието намерение е нашите деца да живеят заедно с други хора извън нашата вяра. Но преди те да отидат, те се нуждаят от вяра, която е вкоренена и зряла, не от такава, която бързо ще се срине когато срещне съпротива. Така че как да ги подготвим най-добре?

Сещам се за съсредоточената и усилена подготовка на олимпийски състезател, който оставя всички други занимания настрана – и виждам връзката с възможността, която домашното училище дава на родителите да наставляват своите деца в основите на нашата вяра.

Домашното училище не гарантира спасението на едно дете. Само Божията благодат прави това. Но то е възможност с впечатляващи резултати.

Ако имате искрена, активна вяра, която да предадете, ако вашият живот е променен от силата на Благовестието, ако вашият дом е пример за посвещение и любов, тогава домашното училище може да е точно стратегията с която най-добре да изразите пред децата си това, което Бог е направил във вашия живот.

Предимство #2: Първо характера

Силно свързано с предаването на нашата вяра е нашата отговорност като родители да оформим характера на нашите деца. Едва след като срещнах в колежа християни, чийто живот беше в съответствие с вярата, която изповядваха, погледнах сериозно към претенциите на Христос.

Почтеността на нашия характер е това, което има значение пред невярващите. Това също има значение и пред Бога. Без него, ние сме срам за Христовото Благовестие.

Аз обичам да уча. Обичам интелектуалните занимания. Това пристрастие със сигурност ще се вижда в тези страници. Искам да развия в моите деца удоволствието, което идва от академичните постижения. Но – и това е голямо “но” – характерът е първостепенен. Когато накрая нашите деца застанат пред престола на благодатта, те няма да носят със себе си своите бележници и резултати от SAT. Господ ще изпитва тогава техните сърца.

Домашното училище ни дава възможността всекидневно да сме наясно със сърцето на нашето дете. В динамиката на индивидуалното обучение ние сме постоянно нащрек за лошите нагласи или действия, които се появяват. И можем да затворим учебниците и да се справим с належащите по-важни проблеми.

Има много предимства в класовете на CHESS, които Синди е организирала, но това не е едно от тях. В обстановката на класната стая нямам пряко наблюдение върху живота на моите деца или времето да спра и да се справя първо с проблемите на характера, които се появяват.

Домашното училище ми дава това време. Трябва да съм сигурна, че ще се възползвам от възможността.

Предимство #3: Образование по кройка

Джеръми стоя в часа ми по английски за девети клас, мъчещ се да завърши едно цяло изречение, докато останалите работеха упорито върху съчиненията си от пет абзаца. Макар да му отделях много повече внимание отколкото на останалите, не можех да направя нещото, от което той се нуждаеше най-много – единственото нещо, което би му дало възможност да напише безпроблемно съчинение от пет абзаца – да забавя учебната програма. Джеръми трябваше да започне на своето ниво и да се придвижва напред само след като е усъвършенствувал необходимите умения. Но за да съм честна към останалите, не можех да чакам Джеръми. Неговата увереност и умения по английски език продължиха да западат. По-късно през същата година той отпадна от училище. Лиза, от друга страна, гледаше през прозореца. Нейните пет абзаца бяха написани с лекота в първите десет минути от отделеното време за това. Предишната седмица тя ми показа забележителен разказ, който беше написала извън училище. Разбира се, тя беше обявена за надарено дете. Това й даде възможност да започне веднъж седмично четиридесет-минутна “извънредна програма.” Тя не беше особено заинтригувана от програмата на класа, и особено се противопостави да бъде задължавана да изпълнява задачи, които е пропуснала, докато посещава програмата. Накрая тя убеди своите родители да я извадят от списъка с надарените деца. И въпреки моя ентусиазъм, тя седеше в часовете ми по английски, отегчена и без особен интерес.

Вътрешно разписание

Децата са уникални. Те не са компютри, които да могат да бъдат програмирани или синхронизирани. Всяко от тях има вътрешно разписание, направено от Бога, което трябва да бъде зачитано. Някои бебета прохождат на девет месеца, други на шестнадесет. Някои деца започват да четат на четири години, други на десет. Като станат възрастни, тези ранни разлики са обикновено неразличими.

Училищата поставят децата в изкуствено разписание. Ако сте на седем години, време ви е да четете. Ако не четете, вие сте обявен за “изоставащ.” Пети клас, първи срок: време е да се запомнят столиците на щатите.

Ние сме създали праволинейна и произволна схема и последователност, и очакваме децата да са в синхрон с тях.

Подем и спад на растежа

Но децата не са машини, нито празни умове, както е учил френският философ Жан Жак Русо. Те не се учат с последователни, равномерни крачки. Техният интелектуален растеж има своите подеми и спадове.

Една година, за по-малко от девет месеца моите близнаци пораснаха с 15 сантиметра и наддадоха десет килограма. Точно така те израстват и в интелектуално отношение – колебаят се между етапи на застой и на растеж. За период от шест седмици моята дъщеря Кати скочи направо от сричането с най-лесните буквари към книгите с глави от поредицата The Boxcar Children, прескачайки всички нива между тях. Внезапно всичко се отпуши при нея. И аз не я върнах назад, настоявайки да продължи да работи по програмата си по четене по систематичен, последователен начин. Възползвах се от резкия скок в растежа.

Готовност

Преди вашето дете да прочете Война и мир, да реши задача по алгебра, или да напише успешно изследователски доклад от десет страници, то първо трябва да усъвършенствува основните умения. Домашното училище ви дава възможността да започнете вашата работа по всеки предмет на нивото на вашето дете, без да го обявявате за “изоставащо” или “напредващо,” като че ли има научни стандарти, по които да измерваме неговия напредък.

Няма нужда да има някакво усещане за изоставане или за избързване. Обхватът и последователността на материала трябва да бъдат настроени по вашето дете.

Учене, основано върху интереса

На осемгодишна възраст Гейб се запали по летенето. Не казах: “Е, потърпи малко, приятел; в пети клас учебникът ти по естествени науки ще говори за физиката на летенето.” Не, ние се възползвахме от възможността да изучаваме нещо, когато той беше мотивиран да го изучава. Прегледахме един куп книги от библиотеката. Проектирахме хартиени самолети и описвахме тяхното летене. Кермит купи ракети и направи ракетна площадка в задния двор (привличайки много допълнителни ученици). А един пилот, колега на Кермит, отговори на въпросите на Гейб. В трети клас това дете знаеше повече за физиката на летенето отколкото повечето завършили гимназисти.

И беше добро нещо, че се възползвахме от момента: По времето, когато Гейб беше в пети клас, неговите интереси се обърнаха към скалите.

Незабавна обратна връзка

Моя цел като учител по английски беше да върна всички съчинения до пет дни. Трябваше наистина да се насиля, за да премина през тридесет и пет съчинения – но дори и така, след една седмица животът на повечето младежи беше цяла вечност далеч от тази задача. Моите забележки оставаха почти незабелязани. А оценката вече беше записана. В крайна сметка, какъв смисъл имаше от моите бележки?

Най-доброто време да се поправят грешките е когато те са направени, не две седмици по-късно, когато съчинението бъде върнато.

Още щом децата ми поемат в неправилната посока, мога да поправя тяхното мислене. Ако Кристин забравя да пренася своите десетични дроби на следващата колона, мога да забележа нейната грешка преди да е завършила цялата страница неправилно и да е задълбочила грешката.

И не е необходимо да учим само за преходната оценка. Можем да продължим да работим с упражнението, докато бъде вярно направено.

Заграждам грешните отговори от тестовете по математика на синовете ми и ги карам да решат задачите отново. Моите синове сами проверяват и сами поправят своите задачи по алгебра. Тогава те обясняват пред мен грешките, които откриват.

В нашия дом, грешките са мощно учебно средство, не измерване на неуспеха.

Смяна на скоростите

Домашното образование ви позволява да преминете незабавно към по-добри методи и материали. Ако това, което правите, не постига резултат, спрете и променете посоката. Не е необходимо да чакате за одобрение от управителния съвет или за набиране на средства (е, може би).

Трябва да се премине през множество официални формалности, за да се промени посоката в традиционната среда. В началото на седемдесетте години последната мода в образованието бяха мини-курсовете. Английски за 10, 11 и 12 клас беше заменен с множество избирателни предмети като научна фантастика, журналистика и независимо четене. За моя баща, директор в обществена гимназия, това беше организационен кошмар. И много бързо изследванията започнаха да показват, че тази идея беше огромен провал. Програмата стана твърде накъсана, на децата липсваха основни умения по съчинения и литература. Моят собствен съпруг завърши гимназия без дори да е прочел една от драмите на Шекспир (недостатък, който притеснява повече мен, отколкото него). Отне повече от десетилетие за да се изкоренят мини-курсовете от учебната програма.

Първата програма по четене, която опитах с близнаците, отделяше много повече време върху фонетичните упражнения и твърде малко време за истинско четене. Те бързо се обезсърчиха. Анализирах проблема, продадох програмата и преминах към цялостен езиков подход за по-малко от седмица. (В случай че сте притеснени, жената, на която продадох интензивната фонетика търсеше именно това, а истинските книги бяха това, за което копнееха моите деца.)

Предпочитам по мярка

Никоя друга възможност не ви позволява да нагласите образованието на вашето дете, за да съответствува на неговата готовност, интереси и способности. Промените са лесни. Обратната връзка е незабавна. Резултати: детето достига своя максимален потенциал. Детето обича да учи. (Майк иска да се намеси тук и да каже, че той не обича алгебра. Но тя попада в категорията на уменията с пазарна стойност, така че я запазваме в програмата).

Предимство #4: Академичен успех

По десетки хиляди причини, академичните стандарти в нашата образователна система са спаднали рязко. Въпреки скорошните сведения за скромни постижения, американските ученици все още са далеч зад своите европейски и азиатски връстници.

Чарлз Сайкс, уважаван журналист в областта на образованието, съобщава тези открития в своята книга Затъпяване на нашите деца: Защо американските деца имат добро самочувствие, но не могат да четат, пишат, или да смятат (Charles Sykes, Dumbing Down Our Kids: Why American Children Feel Good About Themselves But Can’t Read, Write, or Add, St. Martin, 1995):

• Повече от десетилетие след като докладът Нация в риск привлече вниманието към посредствеността на националното образование, умението да четат на девет- и тринадесет годишните е намаляло още повече.[1]

• Макар че Съединените Щати са сред страните, изразходващи най-голям дял от своя брутен национален продукт за образование, нашите начални и основни ученици никога не стигат над средното ниво в сравнителните проучвания (с азиатски и европейски ученици) по академични постижения.[2]

• Националната образователна комисия по време и учене откри, че повечето от американските ученици отделят само около 41% от своя училищен ден за основните предмети.[3]

• Американските ученици отделят само 1,460 часа върху предмети като математика, естествени науки и история през четирите години гимназиално обучение. В същото време техните връстници в Япония отделят 3,170 часа по основните предмети, учениците във Франция отделят 3,280 часа за предметите, а учениците в Германия 3,528 часа, изучавайки такива предмети – почти три пъти колкото часовете, които са посветени на тези основни предмети в американските училища.[4]

• Според Националния изследователски съвет, средните ученици в други индустриални страни владеят така математиката, както американските най-добри ученици. Нещо повече, когато най-добрите американски ученици – най-горния 1 процент – бъдат сравнявани с най-добрите ученици в други страни, най-добрите и най-умните на Америка се нареждат на дъното.[5]

Макар критиците да твърдят, че законите за задължително присъствие, работещите майки и влиянието на телевизията в тази страна да обясняват оценките, Сайкс изобличава тези митове: Задължителното образование за основното училище е по целия свят, а същите разлики в успеха на учениците се виждат и на това ниво. В много страни извън дома работят повече жени, отколкото в Съединените Щати, и вярвайте го или не, японските ученици като цяло гледат повече телевизия на ден от своите американски връстници.[6]

Къде са учебните предмети?

Книгата на Сайкс и много като нея (виж също Alan Bloom, The Closing of the American Mind, Simon and Schuster, 1987 и E. D. Hirsh Jr., Cultural Literacy, Houghton Mifflin, 1987) твърдят, че нашият провал се дължи на загубата на основните учебни предмети. Докато европейските и азиатски училищни системи се съсредоточават силно върху академичните предмети и оставят другите области в пълномощията на семейството, американските училища са обременени с политически коректни мероприятия; чудати, неизпитани реформи, и отговорност за разрешаване на обществени проблеми:

Училищата бяха задължавани да поемат (и искаха да поемат) извънреден товар; от тях се очакваше не само да образоват децата, но да се справят и да помогнат при разрешаването на расовите проблеми в обществото, да изкоренят бедността, да са предната линия на икономическата конкурентноспособност, проблемите на околната среда, СПИН, мултикултурализма, малтретирането на деца, пристрастяването към наркотици, сексуалния тормоз, да посредничат между нашите противоречия относно семейния живот и сексуалността и да дадат на децата морална насока.[7]

Не е чудно, че много учители се оплакват, че нямат време да преподават!

Домашното образование ускорява образователния процес. Високите стандарти на академичен успех, ускорено учене и завръщане към основата в математиката, науката, историята и литературата са бързо и лесно осъществими.

Пълно изследване и усъвършенствуване

Домашното училище позволява време за пълно изследване и усъвършенствуване на материала. Той не бива забравян лесно и бързо, след като бъде веднъж покрит. Добре, ученици, сега е вторият срок, седми клас, време е за нашето двуседмично изучаване на Римската империя. Това беше всичко, и няма да бъде споменато никога повече. Добре, деца, това беше вашият шанс да направите вашия химически опит. Съжалявам, че не проработи за повечето от вас, но материалите бяха изразходвани. Следващата седмица ще преминем към електролизата. Трябва да завършим този учебник до края на годината.

Едно лято Гейб се записа на семинар по писане чрез местна програма “Колеж за деца.” Това беше неговият първи опит в традиционна среда, и неговите коментари през седмицата бяха пълни с прозрения. Той работи трескаво една вечер, за да завърши задачата си за следващия ден. “Знаеш ли, мамо,” каза той, “знам защо децата не дават всичко от себе си в училище. Аз пиша това стихотворение просто за да свърша домашната работа. Нямам достатъчно време да го направя добро, и още от началото не бях истински заинтересован от темата.”

Когато пришпорваме децата през материала, той се изгубва. Ето защо има толкова много повторение в учебниците година след година. Но дори и това излишно повтаряне често не успява да налее материала в мозъка на детето. Ако не з-а-б-а-в-и-м програмата, за да позволим на децата да се потопят дълбоко в материала и да работят с него в разнообразие от контексти, той не може да бъде прехвърлен от краткосрочната към дългосрочната памет.

Да поумнеем

Домашното образование ви позволява времето, от което се нуждаете, за да си поставите и да постигнете високи академични стандарти. Не е необходимо никакво оценяване по диаграма. Поставете обективен стандарт и измервайте успеха на вашето дете според него. Ако то не постигне целта, наградете неговото подобрение и следващия път поставете цел, която да е по-близка. Тъй като времето на ваша страна, не е необходимо да чувствувате някакъв натиск да снижите бариерата.

Много семейства запознават децата си с някои понятия години по-рано отколкото е прието традиционно в стандартната учебна програма. И причината не е, че тези деца са необикновено умни – това повече е свързано с техния личен стремеж и с високите очаквания на родителите към постиженията на техните деца.

Можете ли да познаете източниците на всеки един от тези списъци с думи?   Списък 1 агресия различен престижен чудат състоятелен множа се двусмислен реабилитиран   Списък 2 безподобен писмовен нападнат оскърбителен старателен принадлежности проницателност паричен ИЗТОЧНИЦИ : Списък 1: SAT 1 (ревизиран) Приложен тест Списък 2: McGuffey Reader за четвърти клас, в употреба в края на 19-ти век (след като се постановява задължителното образование). Читанка за пети клас от 1897, която закупихме при разпродажба на библиотека, съдържа същите литературни откъси, които аз изучавах в моите часове с третокурсници по Американска литература.

Автентични преживявания

Домашното училище позволява също възможността да занимавате вашите деца с материал и дейности, които са практически и приложими в реалния живот. Родителите имат пълен контрол над съдържанието; ние можем да използваме това предимство в полза на нашите деца.

Домашното училище е много повече от училище в къщи. Ако само възпроизвеждате институционалната среда около вашата маса в кухнята, вие сте изгубили много от възможностите, които предлага домашното училище.

Спомняте ли си как сте се чудели в училище, Кога ли някога ще използвам това? Или, Защо ми трябва да знам това? Задавате ли някога тези въпроси когато трябва да придобиете нови умения или знание за работа? Не. Това е понеже вие учете материал в контекста, в който се използва. Непосредствената практическа стойност на належащите задачи е очевидна. Ние сме мотивирани да учим, понеже ученето е целенасочено.

Много родители с домашно училище вярват, че трябва да следват предписани от държавата последователност и обем. Но макар че много щатски закони определят предметите, които трябва да се изучават, никой не нарежда съдържанието или методите. Затова посещения на работни места, исторически забележителности, лаборатории, музикални изпълнения и театрални продукции; дългосрочни, смислени проекти; чиракуване; интервюта с хора, които се занимават с предмета на изучаване; и спонтанното реагиране на открити възможности могат да се правят толкова често, колкото желаете.

Като учител в училище провеждах един учебен излет годишно. Канцеларската работа, която се изискваше, огромният размер на групата, и нагласата на учениците, че това е повече пускане на свобода, отколкото учебно приключение, превръщаха това в изтощително начинание. Но организирането на същата възможност само за моите четири деца е често явление.

Навлизане в двадесет и първи век

Ние се намираме в технологична революция, която драматично ще промени всяка страна на нашия живот. Нашите деца трябва да бъдат подготвени да участвуват в бъдещето. Утрешният пазар на труда е богата възможност за творчески хора с независимо мислене, с добре развити умения за разрешаване на проблеми и с предприемачески импулс.

“Продължителното упражняване,” винаги казваше моят баща, е единственото нещо, което определя владеенето на едно умение от детето, както постоянно показват изследванията. Искате по-добри писатели? Те трябва да пишат – не да попълват работни тетрадки, да отговарят на кратки да-и-не тестове, или да пишат граматически упражнения. Колкото повече пишат, толкова по-добри ще са техните умения за писане. Искате читатели? Дайте им време да четат, не да запълвате програмата със специални събрания, а после да ги товарите с толкова много домашна работа, че четенето на книга за удоволствие или от любознателност да бъде невъзможно нещо. (Постоянно оплакване, което чувам от родители, чиито домашно образовани деца са преминали към традиционна среда, е че те вече нямат време да четат!)

Искате децата ви да са подготвени за пазара на труда в бъдещето, независимо как се променя той? Тогава това е краткият списък на необходимите умения:

• умения за изследване
• умения за общуване
• технически умения

Ако просто организирате програма, която дава на децата ви много възможности да усъвършенствуват тези умения, те ще бъдат подготвени да се съревновават.

Предимство #5: Насърчаваща среда

Ще взема парникови домати

Днешните деца навлизат в състезанието във все по-ранна възраст. Бебешки ясли, силно структурирани предучилищни занимания и дневни програми, които започват рано сутринта и завършват късно през нощта, са твърде често срещани. Д-р Дейвид Елкинд, силно уважаван детски психолог в университета Тафтс, е автор на много обезпокоителни книги, които са извлечени от практиката. Той забелязва болести, които са характерни за възрастните, да се появяват при деца на все по-ранна възраст, включително сърдечни болести, високо кръвно налягане, умствени болести, стомашни разстройства и самоубийство. Той заключава, че основната причина е забързаният начин на живот, който сме създали.

Претрупаните програми и свръхподреденият живот оставят децата без лично пространство, без контрол и без време. Отминали са спокойните, безгрижни дни на детството, прекарани на люлката в задния двор или ровейки в поточето за раци.

Някои странични наблюдатели мислят, че домашното образование поглъща много време – но децата в традиционната среда често работят по два часа върху домашна работа през повечето вечери след като са прекарали до седем часа в училище всеки ден и после са пътували до един час, за да се приберат вкъщи с автобуса. Вкарани в тази вече препълнена програма са уроци по балет, спортове и църковни активности. На всичкото отгоре, ваканцията е в най-активния сезон заедно с още два милиона семейства. (Дайте ми плажа през септември – това е ваканция.)

Активистите, призоваващи за по-продължителна учебна година, повече часове всеки ден и повече домашна работа, според мен само причиняват още по-голяма катастрофа в живота на децата. (По-добрите реформи се съсредоточават върху рационализиране на учебната програма и максималното използване на детското време в класната стая. Виж Теодор Сайзър и Коалицията за движение за Истински Училища, ако искате да знаете какво защитавам.[8])

Това, което ме привлече към домашното образование, беше възможността да възвърна детството за моите деца. След като прочетох Забързаното дете на д-р Елкинд (David Elkind, The Hurried Child), се заклех да не позволя силите на бурния живот на нашето общество да ни въвлекат в своя водовъртеж.

Искам детство за нашите деца, което позволява много време за игра в задния двор, дъждовни следобеди в удобно кресло с книга, и строенето на тайни убежища в гората.

За подробна информация за изследването на д-р Елкинд и за неговите предложения относно отглеждането на спокойни, добре приспособени деца, виж неговите книги The Hurried Child: Growing Up Too Soon (Addison-Wesley, 1981) и Miseducation: Preschoolers at Risk (Knopf, 1987).

Уверени да учат

Домашното образование също ни даде предпазните средства да защитим личното достойнство на нашите деца и тяхната увереност да учат. Сравнението е естествена склонност на децата. Но за тези, които изостават далеч или не влизат в постоянно променящите се стандарти на връстниците, вярата в техните собствени недостатъци често се превръща в низходяща спирала. А без вяра в себе си децата не се справят добре в ученето – или в живота.

Сигурна съм, че сте имали определения за вашите собствени способности да учите: “Аз съм умен,” “Аз съм глупав,” “Не се справям добре на тестове,” “Не мога да говоря пред група,” “Добър съм по математика” и т.н. Тези определения не произлизат ли от вашия собствен училищен опит? И не поставяме ли ограничения върху себе си заради тях?

Знам иначе разумни възрастни, които са имали успешна кариера, призната ръководна роля в общността, финансова сигурност, дори високи оценки в колежа и в гимназията, и които все още смятат себе си за “неинтелигентни,” заради стандартизираните тестове, които са положили в училище.

Определенията имат силно влияние, особено върху млади деца. Като възрастни имаме зрелостта да преценяваме категоричните твърдения на другите за нас. Но при децата е различно. Коментарите на възрастните и връстниците в техния живот ще имат огромно влияние върху начина, по който гледат на себе си.

Синът на Синди МакКиън, Джоуи, е второкурсник с впечатляваща предприемчивост. В девети клас той прочете Седемте навика на силно ефективните хора на Стив Коуви (Steve Covey, The Seven Habits of Highly Effective People, Simon and Schuster, 1989) и се зае да се организира. Започна работа и използва своята заплата да закупи скъпия органайзър на Коуви. Тогава написа своите цели за гимназиалните години. Сред многото други занимания, сега е стажант в Пенсилванския институт за семейството, организация в защита на семейството в столицата на нашия щат. Той е признат водач между своите връстници и се класира доста високо в стандартизираните тестове, които ръководя. Като начинаещ има една от най-високите оценки в много труден курс по английски, който преподавах в CHESS, който включваше от десетокласници до дванадесетокласници. Но в началното училище, Джоуи започна да чете късно и изостана от своите връстници в много области. Имаше трудности по математика и нямаше особено добри оценки на тестовете. Синди използваше много нетрадиционни стратегии с Джоуи през цялото начално образование, за да му даде основа за абстрактно мислене. Но най-вече, тя не го пришпори, нито предположи, че той е мързелив и изоставащ. Нейният семеен лекар, който не беше особено добре настроен към домашното образование, й каза, че е мъдро за нея да образова Джоуи у дома. Той предсказа, че в традиционната среда Джоуи бързо ще се изгуби поради изоставането. Докато в началото Синди и нейният съпруг Клиф се притесняваха тайно, че може би не подтикват достатъчно своя изоставащ син, тяхната сегашна загриженост е дали не трябва да ограничат неговата безгранична енергия и амбициозни цели.

Споделям историята на Джоуи, защото той не е единственият необикновен случай. Ако имах достатъчно място, бих могла да ви кажа за много деца, които съм наблюдавала отблизо от началното училище до дипломирането. Не очаквах да видя това, което открих: ранните резултати на тестовете не са сигурни предвестници на късни постижения.

Чудя се дали растежът, който съм видяла в тези деца, би бил възможен, ако бяха определени за изоставащи и бавно разбиращи още отрано в началното училище. А какво биха направили коментарите на техните връстници върху увереността им да учат?

Предимство #6: Гъвкавост и избор

Ако питате Майк или Гейб защо обичат да учат у дома, техният отговор ще попадне в този раздел. Те обичат свободата да следват своите собствени интереси, да управляват своето време, да остават до късно да четат, да не затъват до гуша в писане на домашна работа след вечеря, да избират и да променят посоката на своето образование.

Прекарахме две години върху колониална американска история, понеже искахме това. Майк и Гейб започнаха алгебра в шести клас, защото бяха готови за това. Кати прочете пълния вариант на Приключенията на Хъкълбери Фин в четвърти клас. Можем да останем до късно, за да наблюдаваме метеоритен дъжд или последната игра от Световната серия, и тогава да си легнем. Когато Конкорд, най-бързият самолет в света, се приземи в Международното летище в Харисбърг, слухът за това се разнесе като пожар чрез телефонните връзки на домашните училища – майките обявиха, че потеглят на излет и закараха своите деца да гледат как излита.

Една сутрин вестниците предадоха историята на Мел Фишър, човекът, чието семейство беше открило потъналото съкровище на испанския галеон Аточа. Г-н Фишър идваше в Харисбърг този ден заедно с намерено съкровище на стойност два милиона долара, изложено за продажба. Ние тъкмо бяхме гледали историята за Аточа в Reading Rainbow и бяхме прочели заедно една книга за това. Оставихме настрана нашата работа, поехме към Харисбърг, и имахме един от най-образователните дни в годината. Тъй като моите деца бяха единствените в магазина (всички останали всъщност бяха там за да видят какво могат да купят), на нас ни се оказа голямо внимание. Г-н Фишър беше възхитен от нашия модел образование и от знанието, което децата показаха за неговото десет-годишно търсене. Той позволи на всяко да държи златно кюлче, изумруди и испански долари.

Никоя друга възможност не може да ви даде гъвкавостта, от която се нуждаете, за да използвате тези възможности.

Преди да подпишете, прочетете дребния шрифт

Докато тези са някои от предимствата, които сме открили, важно е да знаете, че те не са гарантирани. Домашното училище ни позволява някои чудесни възможности да изградим живота на нашите деца и да оформим тяхното образование според техните уникални особености. Но това не означава, че то няма недостатъци. Домашното образование има и винаги ще има недостатъци.

Време е да пресметнем разходите преди да вземем окончателното решение.

---

[1] A Nation at Risk, издаден от Националната комисия по успех в образованието, цитиран в Charles Sykes, Dumbing Down Our Kids: Why American Children Feel Good About Themselves But Can’t Read, Write, or Add (New York: St. Martin’s, 1995), 20.

[2] Sykes, Dumbing Down Our Kids, 16.

[3] Ibid.

[4] Ibid.

[5] Ibid., 17.

[6] Ibid., 19.

[7] Ibid., 11-12.

[8] Theodore Sizer, Horace’s Compromise (Houghton Mifflin, 1984) and Horace’s School (Houghton Mifflin, 1992).

* * *
Debra Bell, The Ultimate Guide to Homeschooling
Copyright © 1997 Debra Bell
превод Copyright © 2003 Радослава Петкова