Начало Невежество и страх

Невежество и страх

Налага се да дам кратки разяснения по един изключително важен и наболял въпрос сред обществото на домашно образоващите родители. Става дума за истерията, свързана със записването на домашните ученици в най-различни Ъмбрела училища, за да се избегне репресията на екипите за обхват. Защо родителите правят всичко това? Преди това, обаче:

Постановка на въпроса:

Екипите за обхват работят на база подзаконов нормативен административен акт. Това е Постановление 100 на МС от 8 юни 2018 година - за създаване и функциониране на Механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и включване в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Легалното определение за нормативен административен акт може да прочетете в Раздел III от АПК, чл.75: Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Тук няма да разглеждаме дали конкретното постановление отговаря на условията за законосъобразност и има ли основания за оспорването му по чл.146 от АПК. Достатъчно е да се каже, че условията за законосъобразност са свързани с петте елемента установени от правната теория и абсолютно задължителни за всеки административен акт, а именно 1) Компетентност; 2) Спазване на установената форма; 3) Производство; 4) Съобразяване със съдържанието на закона; 5) Съобразяване с целта на закона; Ако дори едно от петте задължителни условия не е спазарено, конкретният акт е незаконосъобразен! Моето мнение е, че Постановление 100 на МС от 8 юни 2018 година има изключително тежки пороци и трябва да се атакува във ВАС. Това, което ме успокоява в случая е, че за разлика от индивидуалните и общите административни актове, нормативните административни актове нямат давностен срок и могат да се атакуват по всяко време. Искам да кажа, че Постановление 100 подлежи по всяко време на съдебен контрол, просто трябва да намеря време да предизвикам съответното производство. 

Фактическо състояние: 

След като изяснихме, че Постановление 100 на МС от 8 юни 2018 година е просто нормативен административен акт, а не закон, който инкриминира не посещението на държавно училище, разбираме и че самото „нарушение“ (не посещението на държавно училище) не е престъпление, а административно нарушение. Не знам това какво ви говори, но се надявам да разберете, че „нарушението“ „не ходене в държавно училище“ не е престъпление! Това нарушение не се наказва по НК, а по ЗАНН, а производството му е в АПК. Разбира се, когато говорим за наказания, трябва да отчетем и факта, че ЗАНН дава общата картина относно наказанията за административни нарушения, но ако има специален закон, който включва наказателна част в себе си, то той дерогира основния закон. В случая, специален закон е ЗПУО, а основен ЗАНН. Само че ЗПУО изрично декларира, че наказателни постановления по глава XIX – „Административнонаказателни разпоредби“ се издават по реда на ЗАНН: Чл. 353 от ЗПУО: „Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления по тази глава се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ Всичко дотук означава, че не посещението на държавно училище се наказва като административно нарушение по ЗАНН! 

Административно наказание: 

Чл.12, ЗАНН: „Административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.“ Няма съмнение, че освен предупредителна и превъзпитателна цел (както сочи цитирания член), наказанието е израз и на държавната репресия. Просто трябва да е ясно, че административното наказание е предвидена в закона санкция, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред за извършено административно нарушение, която принуждава нарушителя да претърпи определено по закона увреждане на неговите материални или други интереси и има за цел, както видяхме в чл.12 на ЗАНН, да укаже предупредително и възпитателно въздействие върху него и останалите членове на обществото. 

След като сме наясно, че ЗПУО препраща към ЗАНН относно АУАН и НП, поглеждаме какви са предвидените санкции. Според чл.13 на ЗАНН е очевидно, че единствените наказания, които могат да бъдат наложени на родителите затова, че не си пращат децата в държавно училище, са обществено порицание или глоба. Глобата, според чл.31 на ЗАНН е: Който не изпълни или наруши законно разпореждане, заповед или наредба на орган на властта, включително във връзка със стопанските мероприятия на държавата, се наказва с глоба от 2 до 50 лева.“ Чл.32(1) от ЗАНН предвижда по-високи санкции, дори е факт, че те са определени конкретно за нарушаване актове на МС. Нека видим: Който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от Министерския съвет, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до 2000 лева.“ Разбира се, Постановление 100 на МС е координационен механизъм, който не е създаден с пряка цел да установява административни нарушения. Самото Постановление ще коментираме подробно в друг текст. Тук е важно да се разбере ясно, че на родителите, евентуално, може да се наложи наказание по чл.31 от ЗАНН. Глобите по чл.32(1) от ЗАНН могат да се наложат на служителите от координационния механизъм, ако самите те не изпълняват въпросното постановление на МС! 

Сега е важно да отбележя кои са наказващите органи: 

По конкретния въпрос – не посещение на училище, наказващият орган е кмета на общината или длъжностно лице, на което кмета е делегирал тази функция. Тук имаме и хипотезата на чл. 28 а) от ЗАНН, че За маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание . . .“ – т.е. кметът може да не предприеме никакви действия, а с това случаят е приключен! 

Трябва да обърна специално внимание на два факта, които са основни принципи в административнонаказателната отговорност: Първият принцип е, че е абсолютно задължително да се зачита личната и морална сфера на нарушителя. Административната отговорност по никакъв начин не подронва положението на домашно образоващите родителите като добри граждани на обществото, нито пък дава основание да се подронва престижа им. За разлика от углавно-наказателното право, където съществува институт на съдимост, административното наказание не се свързва с никакви регистрации, които установяват, че дадено лице е било или се е считало за нарушител. Вторият много важен принцип е свързан с недопустимостта за налагане на повторно наказание за едно и също деяние (non bis in idem). За едно административно нарушение може да се наложи само едно административно наказание, предвидено в закона. Налагането повторно на друго наказание за същото деяние е грубо нарушение на законността! 

Още един важен акцент: Административното производство, за разлика от гражданското и наказателното, е много по-бързо. С тази цел са предвидени изключително кратки срокове за налагане на наказания. В чл.33 в) от ЗАНН е записано: Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, . . .“ Това буквално означава следното: При положение, че според ЗПУО образованието е задължително от 5 годишна възраст на детето, в момента, в който детето е навършило 6 години е изтекла една година от извършване на административното нарушение. Ако детето ви е над 6 годишна възраст и никога не е било записвано в държавната образователна система, няма законна сила, която да даде право на който и да е служител да образува административнонаказателно преследване срещу вас! Пак казвам, няма законово основание за административнонаказателно преследване – сроковете са пропуснати! Единственото, което длъжностните лица, ангажирани по механизма за обхват могат да направят спряно вас е препоръки, увещания, пиене на кафе и приятни разговори за смисъла на образованието в държавната система – нищо повече! 

Лично аз се изкушавам да коментирам накратко и хипотезата на чл.8 от ЗАНН, а именно: Не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост.“ В интерес на истината, съвсем отговорно считам, че не присъствието на децата ми в държавната образователна система са категоричен израз на „неизбежна отбрана и крайна необходимост“. Не мога да не защитя децата си от средата (физическа и ментална) в държавните училища, както и не мога да не изпълня задълженията си по отношение на тяхната отбрана, които считам за крайна необходимост. Няма доказателства за безопасността на училищната среда, точно обратното е, има доказателства затова, че същата е крайно опасна и неподходяща за деца. 

Дори да оставим настрана заиграването ми с института на неизбежната отбрана, по-горе изложените факти казват ясно няколко изключително важни истини: Първо, административното нарушение „не посещение на държавно училище“ не е престъпление! Второ, за въпросното нарушение може да не бъде издавано наказателно постановление, заради ниския заряд на обществена опасност. Трето, сроковете за налагане на административни наказания са кратки, а когато става въпрос за нашето административно „нарушение“ са буквално неприложими. Четвърто, дори и да се наложи наказание за „не посещение на държавно училище“, то може да е порицание или глоба в размер на до 50 лв. Пето, ако ви глобят, дори и с максималния паричен размер, предвиден в чл.31 на ЗАНН (крупната сума от 50 лв.), не могат да ви глобят отново за същото административно нарушение. 

Изводите: 

След като макар и вкратце изяснихме законовите постановки, въпреки че може да има различни хипотези, с които така или иначе се занимавам, но в случая не са цел на изложението, нека се върнем към въпроса в началото на статията: Защо родителите записват децата си в Ъмбрела училища? Разбира се, ако родителите смятат, че записването на децата им в някаква училищна форма е практично и полезно от перспективата на самия учебен процес, тогава да, съгласен съм, има логика, това е осъзнато и адекватно родителско решение. Моите наблюдения, обаче, са съвсем различни. Родителите записват масово децата си в Ъмбрела училища, защото изпитват истеричен страх от администрацията, както и защото са драматично невежи, по отношение на действащото в страната законодателство. Това е чистата истина и самото и констатиране не е обвинение, а призив за самообразование, защото адекватната реакция срещу системата винаги носи по-добри и по-ценни резултати, отколкото хаотичните действия, продиктувани от страх и невежество. Не се заблуждавайте, като се оправдавате, че действията ви са чисто практични и носят някакво спокойствие или полза – това са фалшиви аргументи, които много добре разбирате, но не желаете да си признаете.

Не си мислете, че след като сте записали децата си в някаква Ъмбрела система, поради страх и невежество, а не заради конкретна образователна цел, сте си решили адекватно проблемите. Вие все още сте невежи и страхливи родители, които са приели некомпетентен съвет за временно решение на несъществуващ проблем. Целта не е да затрупвате възникващ пожар със сухи съчки, самозаблуждавайки се, че щом огънят вече не се виждат, опасността е предотвратена. Правилните действия са свързани с реално разбиране на възникналата ситуация и предприемане на съответните хладнокръвни и законово обосновани действия. 

Искам да подчертая дебело и категорично, че Асоциация за домашно образование (АДО) не следва, не поддържа и безусловно отхвърля политика, която насърчава и разгаря страховете на родителите, като ги подтиква да записват нецелесъобразно децата си в Ъмбрела системи, без това да е обвързано пряко с образователния процес! Записване на децата в училищна система, само заради записването е абсолютно порочна практика, която по нищо не се различава от идеята децата да са записани в държавната образователна система. Това, че някое дете е записано някъде си не означава, че то получава адекватно и пълноценно образование! 

И така, всеки е свободен да действа както намери за добре и счита за правилно, относно ползването на Ъмбрела системи, дори това да означава продължаващо съществуване в животински страх от административно преследване. Просто трябва да е ясно, че АДО не дава подобни съвети и не подкрепя подобни действия! Ако някой си позволява да дава съвети за защита от държавна репресия чрез ползването на училищни системи, действа само и единствено от свое, лично име, и както многократно повторих, причината за подобни съвети и действия са просто противни за мен страх и невежество. За да се преодолеят тези пороци, свързани със страха и невежеството е нужно усилие, което, в 99,99% от случаите, родителите считат за неоправдано. Това означава, че предпочитат да действат хаотично и първосигнално, вместо да четат и да се образоват. При това положение оставам с най-добри пожелания към вас, уважаеми родители, да се замислите какъв е примера, които давате на собствените си деца, когато действате водени от страх и невежество. Помислете си добре!

Категории: Свобода и образование, Семейство, Държава, Общество, Закони, Практични насоки