Начало Ресурси Позиции Позиция на АДО относно планираното задължително предучилищно образование за 4-годишните деца от 2020 г.

Позиция на АДО относно планираното задължително предучилищно образование за 4-годишните деца от 2020 г.

Позиция

на

Асоциация за домашно образование

относно

Планираното задължително предучилищно образование за 4-годишните деца от 2020 г.

 

Уважаеми дами и господа,

Решимостта на българското правителство, изразена чрез министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, да предложи промени в Закона за предучилищното и училищното образование, чрез които институционализацията в образователната системата за 4-годишните деца да е задължителна, е не само неправилна и антисемейна, но и античовешка.

Асоциация за домашно образование коментира в своя позиция още през 2010 година заложения в Проектозакона за училищното образование задължителен обхват на 5-годишните деца в образователната система. Тогава, както и сега считаме, че държавната администрация злоупотребява със своята административно-властническа функция, работейки срещу интересите на българското семейство, респективно срещу децата в семейството. Показателни са противозаконните Решение 373 на МС от 5 юли 2017 г. и Постановление 100 на МС от 8 юни 2018 г. В посочените подзаконови административни актове, както и в сегашното предложение за промяна в Закона за предучилищно и училищно образование, чрез което се цели задължителен обхват на 4-годишните деца в държавната образователна система, прозира слабост и некомпетентност, по отношение проблемите в българското образование.

Всичко това е следствие от грешната философия на управляващите, по отношение семейството и децата. Философия, чужда на българското общество и етично неприемлива, не кореспондираща с традиционните ни ценности, които от своя страна са силно обвързани с привързаността на българските родители към техните деца.

Конкретно, същността на драматично грешната държавна философия по отношение на детето се състои в ударението, което днес е неправилно поставено върху нуждите на детето – дефинирани от държавните чиновници, а не върху изискванията и очакванията на родителите. Родителите са постоянно наблюдавани и поучавани по отношение начина, по който трябва да възпитават, отглеждат и образоват децата си. Репресивната държава, както никога досега в историята, заповядва, какво родителите трябва да знаят и направят за своите деца и какви непоправими вреди могат да им нанесат от „невежество“, дори да са напълно добронамерени в действията си. Решението, според държавата, е да се доверим на „експертите“, като им поверим наследството си.

Проблемът е, че първостепенни жертви на сегашната, мразеща семейството държавна политика са децата, които са насилствено индоктринирани от възможно най-ранна възраст в законите на държавната религия, чието отношение към живота е консуматорство вместо отговорност. Последствията от такова образование, разбира се, са не само сериозни за децата днес, но и драматични и унищожителни за народа ни в дълъг период от време. Когато превръщаме нуждите на детето в централна, общообразователна мисия и утвърждаваме чрез обучение в училищата моралната неутралност на детето, практически инвестираме в инфантилно поколение от роби, разчитащо на държавна милостиня за оцеляването си.

Днес ни се казва от управляващите, че трябва да захвърлим децата си в държавната месомелачка от 4-годишна възраст с препратка към намерението, скоро границата да се свали на 3 години. Когато системата е порочна и гнила, с фалшиви ценности, съмнителни научни критерии и откровено провалена житейска философия, да твърдим, че ще подобрим обществото в страната с предаването на децата в държавната образователна система от невръстна възраст е фалшива надежда, че можем да направим добър омлет от развалени яйца. Не, дами и господа! Крайният резултат от вашите действия не води до свободно общество, а до още по-пълна и неизбежна тоталитарна държава.

Разбираме, че българските управляващи не се водят от интересите на българските семейства, когато ги задължават, чрез административни процедури да предадат децата си за индоктринация в държавната училищна система. Разбираме, че международната политика и натиск налагат на управляващите ни безродници преосмисляне на образователните концепции, за да бъде обучението пренасочено от нуждите на семейството към нуждите на държавата. В резултат, съдържанието на учебната програма се променя, а образователните цели се занижават. Проблемът е в това, че религията на тоталната държава не може да създаде отговорни хора – тя може само принудително да изисква покорство и с това да стигне до чист формализъм, срещу който българското семейство, милеещо за децата си, е готово да се бори докрай. За съжаление, българското образование отдавна е отхвърлило християнската ортодоксалност, която произвежда отговорност и я е заместило с формализъм, който води неизбежно до разруха на семейството и обществото. Естествено, понеже няма алтернатива на християнското образование, действията на тоталната държава в забранен обществен сектор (образованието), водят само до робство и тоталитаризъм. 

Категоричната позиция на Асоциация за домашно образование, срещу държавните претенции за обхват в системата на 4-годишните деца е следствие от по-дълбокото ни убеждение, че държавата няма място на образователния пазар. Намесата на държавата в образованието на хорските деца е претенция, от нейна страна, за предаване на индивидуалните отговорности на семейството на държавните тоталитарни институции. Заявяваме категорично, че никога не сме били съгласни с подобна извратена философия и никога няма да се съгласим с нея! Трябва да разберете нещо изключително важно, дами и господа: Докато образованието в страната ни е държавно, възгледът за детето и човека ще бъде възгледа на тоталната държава. 

Ние, родителите, които образоваме своите децата в домовете си, не можем да се задоволим с приемането на етично погрешни и морално несъстоятелни позволения или дори заповеди, от тоталната държава за себе си, семействата ни и децата ни! Заявяваме, че няма да престанем да атакуваме основните идеи за образованието на децата, идващи от тоталната държава. За нас е важна крайната цел – пълно отделяне на всички училища от държавата. Считаме, че държавното образование в крайна сметка представлява пълно унищожение на човека като човек. Разбираме, че за привържениците на тоталната държава мисълта за оттегляне на коя да е област от хватката на държавата намирисва на анархизъм или дори пълна разруха. Да атакуваш държавното образование днес, означава да бъдеш заклеймен като враг на образованието. Но неизбежният факт остава: Държавното образование е опората на възгледа на тоталната държава за живота, давайки й възможност да моделира детето според своята вяра и да премахне всяка форма на свободно общество. 

Образованието трябва да бъде наистина свободно! Образованието и училищата няма да умрат след спиране на държавното финансиране – историята на България доказва този факт. Точно обратното е, обществата и семействата в частност, процъфтяват и придобиват жизненост и практическо значение, когато не разчитат на откраднати данъчни пари за образованието на децата си. По същия начин деинституционализирането на училищата ще произведе истинска наука и жизнено образование – свободно и проспериращо общество. Поради тези истини, в които сме дълбоко убедени, Асоциация за домашно образование се противопоставя не само на държавното намерение за обхват на децата от 4-годишна възраст, но и на цялостната държавна политика, по отношение на децата и семействата! 

Настоящата позиция не е опит за диалог. Съзнаваме, че смисленият дискурс по образователната тематика към момента е невъзможен, поради изродените ценности на днешните политици. Ако ратувахме за диалог, щяхме да сме бездейни, чакащи, не реагиращи на абсурдната ситуация с образователната политика на държавата. Не! Родителите, които образоват своите деца в домовете си, ще продължават да ги образоват пряко претенциите на държавата за тоталитарен контрол над семейството. Позицията ни е по-скоро изявление за продължаващото ни несъгласие с нарастващите претенции на държавата спрямо децата. Това несъгласие не се изразява в празни приказки, а в реални действия от наша страна, да опазим децата си от провала на системата и хищните ръце на чиновника. Родителите, които не позволяват децата им да бъдат погълнати от безсмислието на държавната система се множат и това е най-съществената ни победа, а и надежда, за истинска промяна в българското общество. 

 

Асоциация за домашно образование

18 декември 2019 година

Категории: Домашно образование, Религия и образование, Свобода и образование, Семейство, Държава, Общество, Философия, Закони