Преминаване от училищно към домашно обучение: Какво е дескул?
Дескул е периодът на адаптация, през който минава детето, когато напуска училище и започва домашно обучение. За да се възползва в пълна степен от предимствата на домашното обучение, детето трябва да се освободи от мисълта, че „училището е опцията по подразбиране” и че „това, което се прави в училище, е стандартът, който трябва да се очаква”.
Колкото повече време е прекарало детето в училище, толкова по-важно е щедро да му отпуснете време, в което да свикне с огромната промяна от „не съм на училище” до „уча у дома”.
Родителите, които са нови в домашното обучение и са извадили детето си от училище, трябва да очакват, че първите дни, седмици и месеци на учене у дома ще бъдат широко засегнати от процеса на дескул. Често пъти децата, които започват да учат вкъщи, се сблъскват с трудности и объркване:
- Те може и да твърдят, че не искат да имат нищо общо с всичко, напомнящо им за училището, но възразяват, ако им предложите да научат нещо по иновативен начин - защото „ние не правехме така в училище”.
- Те може да не знаят какво да правят със себе си, защото са свикнали някой друг да планира деня им и графикът им да е определян от звънци и учители.
- Възможно е да работят неохотно по учебната програма, в чието избиране са участвали с мнението си.
- Може да са нервни, когато посещават събития за домашнообучаващи или се запознават с други деца, учещи вкъщи, тъй като са жертви на стереотипите за този тип хора, ширещи се в училище.
- Ако са напуснали училище поради трудна ситуация, например насилие, проблеми с общността или ако не са се вмествали в академичната стандартизация, може да отнеме време да се отърсят от това и да възвърнат своята увереност.
- Може да имат притеснения за оценки и изпитване, останали от училище, които вече не са необходими и не пасват на новата им ситуация.
- Тъй като преди друг им е нареждал какво и кога да учат, те може да са загубили усещането си за лични интереси и нещата, които желаят да научат.
- Възможно е да имат нужда да свикнат, че вече прекарват повече време с родителите си. Деца, които дълго време са полагали усилия да успеят или да се приспособят в училище - може би не без драматичния и загрижен родителски натиск - може да се тревожат заради това, че са постоянно заедно с родителя, който толкова дълго време не се е интересувал от това, че училището не работи. Въпреки че грижите на родителите са оправдани и натискът им детето да следва училищните норми е типичен, детето сега трябва да свиква с това, че вече е „в един отбор” с мама и татко.
- Вероятно им липсват приятелите и познанствата от училище, както и определени учители, уроци и дейности.
- Възможно е да се тревожат за статуса си като учещи у дома, както и за това, дали ще могат да си намерят работа или да влязат в университет.
- Или обратното, на родителите може да им се струва, че те не се загрижват за нищо и че им липсва непосредствена отдаденост към обучението у дома.
Много домашнообучаващи родители са открили, че приемането, че дескулът е необходим, и отделянето на време за този процес е най-добрият подход. Родители с опит в дескула са наблюдавали, че по принцип дескулът отнема поне един месец за всяка година, прекарана в училище. С други думи, колкото по-дълго детето е било в училище, толкова повече време отнема да свикне, че вече не е там.
Как да започнем домашното обучение: съвети за дескул
- Говорете с детето си за процеса на дескул. Бъдете честни с него за това, че домашното обучение минава през „период на наместване”, докато семейството свикне с новата динамика. Обяснете му, че през това време вашето домашно училище ще се развива и след година и нещо няма да изглежда така, както изглежда сега. Ако планирате да разрешите това (моля ви, направете го), кажете на детето си, че той / тя ще може да прави предложения за начина на обучение. Но имайте предвид, че децата реагират на това различно - някои искат да имат думата веднага, други може да го сметнат за непреодолимо трудно, защото не са имали право на глас досега в училище. Може да чуете: „Просто ми казвай какво да правя.”, докато се опитвате да въвлечете детето.
- Не бъдете много взискателни по отношение на учебната програма и академичния успех. Дайте на детето почивка от формалните училищни уроци. Ако вие имате нужда детето да свърши някаква работа, за да се чувствате добре, или ако детето се чувства по този начин, можете, разбира се, да имате някакви „училищни занятия”. Имайте предвид, обаче, че откриването на най-подходящата учебна програма или стила на учене[1] на детето е процес и дескулът ще ви помогне да определите какво е най-ефективно. Не харчете много пари за учебна програма още в началото. И помнете, че ако се позиционирате като учител в класна стая, налагащ работа, която трябва да бъде свършена, още от самото начало, може да се сблъскате със сериозен отпор от дете, което не е свикнало да ви вижда в тази роля.
- Посещавайте различни места. Едно от най-добрите неща, които да правите по време на дескула, е да се възползвате от новата свобода да изследвате света. Посещавайте музеи, исторически забележителности и галерии. Ходете на концерти, на театър и спортни събития. Позволете на детето да избере къде да отидете и колко време да останете. Този опит в автономията е чудесен начин да му помогнете да се възползва от предимствата на домашното образование.
- Открийте други хора, които се обучават у дома. Изграждайте връзки във Фейсбук, абонирайте се за блогове, ходете по събития за домашно образование. Ако такива събития не се организират във вашата общност, вие организирайте едно и поканете другите. Помнете, че не всяка група за домашнообучаващи пасва на всеки. Може да се наложи да посетите няколко групи, преди да намерите хората, с които се чувствате удобно, или да посетите дадена група няколко пъти, преди да намерите мястото си в нея. Домашнообучаващите са известни с това, че не им е възможно да посещават всичко, което биха искали да посетят - така че може би вашите най-добри приятели, или тези на детето, ще дойдат не на тази, а на следващата среща в парка.
- Създавайте, стройте и проектирайте. Окуражете детето си да се занимава с изкуство. Запасете се с бои, глина и материали за създаване на изкуство. Разказвайте си истории или записвайте историите на детето, а после ги претворявайте в малки книжки. Ако той винаги е мечтал да си направи работилница или крепост, или сал, сега е времето да отскочите до железарията, да купите материалите и да започнете да строите. Нека процесът на изнамиране на начина за строене на тези неща бъде домашното обучение.
- Завърнете се към природата. Посетете най-близкия природен парк. Отидете на пикник с камера, бинокъл и скицник - всичко, което ще свърже по-силно детето ви със света навън. Използвайте определители[2], за да идентифицирате растенията и животните, които виждате, направете хранилка за птици и наблюдавайте птиците, които идват на нея.
- Раздвижете се. Открийте начини да увеличите физическата си активност - планински преходи, плуване, игра в задния двор, разходки из квартала, организирани спортове или срещи с други семейства с деца. Изпробвайте и състезателни, и несъстезателни дейности, за да разберете от какво се интересува детето ви.
- Посетете библиотеката. Сега детето има повече време да рови, да се запознава с нови ресурси, да поговори с библиотекарката. Оставете го да си избере книги и аудиокниги. Ако детето ви не е избирало голяма част от материала си за четене до сега, опитайте да комбинирате книга с филмовата ѝ адаптация.
- Четете, четете, четете. Четете на глас. Можете да спретнете уютен кът за четене - в леглото или на дивана, но четете на детето и докато то играе с Легото си или се рови в калта. Периодът на дескул е чудесно време да бъдете модел за страстен читател. Нека детето ви вижда да четете вашите собствени материали - романи, списания, новините.
- Извършвайте доброволен труд. Различни организации имат инициативи за засаждане на дървета, за помагане в приюти за животни, ферми и др. Служението е добър начин детето да развие състрадание, да почувства, че прави нещо значимо в света и да се запознае с нови приятели и интереси.
- Гледайте документални, научно-популярни и образователни филми. Много деца се интересуват от теми, на които има телевизионни предавания. Сега те имат време да гледат и да научат за черните дупки, земетресенията и средновековната чума. Ще откриете, че детето е научило много - а вие не сте преподали дори и един урок! Никога не е прекалено късно да започнете да следите това предаване заедно и да говорите за концепциите и начина, по който журналистът е изготвил анализа си. Това е научният метод!
- Използвайте интернет. Споделяйте интересни сайтове с детето си. Ако е на подходяща възраст, го окуражавайте да проучва области, които го интересуват, и той / тя да изпраща на вас линкове към статии и видеа. Пробвайте някои онлайн игри и образователни сайтове. Обсъдете правилата за безопасност и отговорно поведение в интернет.
- Свържете се с роднини и други важни хора. Възползвайте се от неучилищното ежедневие и прекарвайте повече време с баба и дядо, други роднини и близките семейни приятели, които са особено важни за децата ви. Детето може да пожелае да създаде блог, в който да информира семейството и приятелите за интересните неща, които правите заедно. Децата, излезли от училище, може в началото да усещат празнота, защото дните им не са изпълнени с толкова много хора, както е било в училище. Те ще продължат да играят с децата от квартала, ще се виждат с познатите си от извънучилищните дейности, които още посещават, и ще поддържат връзка с приятелите си от училище. Ще създадат и нови приятелства в домашнообучаващата общност. Но няма заместник на любящите баба и дядо, на специалната леля - и може би новото ви разписание ще позволява повече срещи с тези хора. Да бъдеш с хората, които ги е грижа за тебе, е особено добър начин за справяне с прехода и помага на децата да осъзнаят предимствата и радостта от поддържането на качествени връзки и познанства. Разбира се, ако роднините ви не подкрепят домашното образование, може би сте в различна ситуация и, за нещастие, ще трябва да ограничите времето, прекарано с тях, за да не подкопават те вашите усилия. А може би дори споменаването на дескула пред тях ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши, така че не трябва да споделяте с тях всичко.
- Гответе и се занимавайте с домакинство заедно. Децата в училище може да имат домакински задължения, но понеже са извън дома по 8-10 часа на ден, те може би се откъсват от начините, по които техният принос е важен за поддържането на дома. По време на дескула може да откриете стойността на възможността да планирате менюто с дъщеря ви или сина ви, да напазарувате продуктите за ястията, да ги сготвите заедно, а след това да похапнете от храната, сготвена с помощта на детето. За едно дете придобиването на практически житейски умения е полагане на основа. Отделете време през периода на дескул да включите детето си в живота и работата на дома си. Това не се отнася само за чистене на банята, но и за приноса на детето към домашната среда с неговата креативност и инициативност. Например дали не може да помогне за създаването на читателски кът в дневната? Може ли да набере диви цветя за украса на масата?
Докато децата се нагаждат към живота без училище, родителите забелязват появяването на модели за начина им на учене, изявяване на техните силни и слаби страни, времето от деня, в което са най-продуктивни, и техните области на естествен интерес. Това помага на родителите да решат как да продължат с домашното обучение - кой метод на обучение[3] да изберат, каква обучителна програма да вземат, ако изобщо решат да използват такава, и какво разписание и учебна среда ще работят най-добре.
Дескул на родителя: открийте своето „нормално” извън училище
Родителите могат да използват по най-добрия начин това, което са разбрали по време на дескула, ако те също преминат през дескул. Ние също сме живели дълги години в култура, доминирана от училищния модел на образование.
Да започнем както трябва
Повечето родители, които избират да обучават децата си у дома днес, са получили своето образование в училище. Училището е статуквото. Училището е опцията по подразбиране. Училището е нормата.
Много от моите приятели, бивши учители, започнали да обучават у дома, са ми споделяли през годините, че едно от най-трудните неща в преминаването на домашно обучение като родители е излизането от училищната настройка на ума.
Това не е изненадващо. Ние сме живели в средата и дишали атмосферата на задължителното присъствие в държавни училища вече няколко поколения. Институция, която е толкова масивна, че всеки участва в нея, по презумпция налага очакванията за това, как хората трябва да се образоват.
За хората е много по-трудно да се възползват от предимствата на домашното образование, докато не извадят системата от себе си - т.е. докато не започнат да гледат на образованието на децата си по начин, независим от начина, по който „нещата трябва да се правят” в училище.
Преосмисляне на обучението
Когато започнете да образовате децата си вкъщи и продължите да го правите през годините, ще откриете, че преосмисляте много неща в светлината на това, което се приема за типично в училище:
- Къде трябва да се учи?
- Кога трябва да се учи?
- Кой трябва да определя дневния ред на образованието?
- Как трябва да се случва ученето?
- Трябват ли ни тестове, за да оценяваме академичния успех на децата си?
- Имаме ли нужда от училищен тип учебници?
- Трябва ли да награждавам успешното заучаване на даден материал със специална храна, привилегии или материални покупки?
- Колко е важна за нас представата за класа като достигнато ниво на познание?
- Дали тихата и подредена околна среда е най-добрата за ученето?
- Дали детето ми използва целия си потенциал, когато преподаването ми е базирано на минималните стандарти?
- Трябва ли да крия страницата с отговорите?
- Дали е от помощ и дали е нужно да оценявам постигнатото с оценки 6, 5, 4, 3 и 2?
- Важно ли е запаметяването на факти в света на леснодостъпната информация?
- Кой носи отговорност за нашето домашно образование?
И още много други подобни въпроси.
Предефиниране на ученето
Всички тези неща са важни в училищния свят. В него ние знаем, че децата получават почерпки и партита, когато достигнат дадена обучителна цел. Знаем, че управлението на класната стая - държането на децата тихи и дисциплинирани - отнема огромно количество енергия и е нужно, за да се избегне хаосът в типичната училищна класна стая. Знаем, че оценките и класовете са най-важни. Знаем, че децата трябва да могат да повтарят факти на стандартизираните тестове, съобразени с учебната програма. Знаем, че ученето се случва на чинове, с учебници, с учители, които предават знанието. Знаем, че децата трябва да четат на шест и да могат да заучават материала по другите предмети чрез прочитането му към края на трети клас.
Но ето краткия отговор за света на домашното образование: детето може да научи много, докато играе в пясъчника, а майка му чете на глас от книга, която не е учебник, нито част от някаква формална програма. За този материал, който е далеч над текстовете, които детето може да чете самостоятелно, то не е оценявано и не получава бисквитка, ако го възпроизведе правилно.
Знаем че децата, живеещи във високограмотно обкръжение, може да се научат да четат по-късно от обичайното, и все пак всичко с тях да бъде наред.
Знаем, че дори малкият брой домашни ученици, които започват с училищни чинове в дома си, доста скоро ги изоставят заради нещо „по-домашно”, защото децата обичат да учат, проснати на пода, в палатка под масата в хола, на компютъра и в леглото. О, да, и на пословичната кухненска маса.
В колата и в общността се усвоява много по-голяма част от материала, отколкото хората, които не обучават у дома си, предполагат.
Знаем, че децата, обучавани вкъщи, са готови за университета и кариерата си, понякога без каквито и да било тестове и оценки, друг път с много малко тестове и оценки, а в някои случаи с тестване и оценяване, започнато много по-късно - само в гимназията.
Знаем, че децата могат да заучават факти не само чрез учене наизуст, но също и чрез занимания с изкуство, водене на спорове и ремонти на колата.
Знаем, че не са нужни осем часа, за да „се занимаваш с училище” и не е задължително да започваме в осем часа.
Знаем, че понякога е правилно да дадем на детето листа с верните отговори. Познавам домашен ученик, който решаваше отзад напред трудните задачи по алгебра.
Но, дори ако майки, които са опитни домашни обучители, ви разкажат за нещата, които са открили, все пак ще имате нужда от личен дескул, защото училищната действителност тече по подразбиране твърде дълбоко в повечето от нас.
Домашнообучаващите майки с по-малко опит често изпадат в криза след криза, докато се сблъскат с нуждата да отхвърлят училищните „неща по подразбиране” едно по едно.
Но това е толкова пълна учебна програма. И толкова скъпа!
Ние няма да бъдем като тези немарливи домашни ученици. Ще започваме в 7.00.
За четенето използваме точкова система. 10 точки за всяка прочетена книга, а когато достигне 100 точки, може да си избере награда.
Всеки ден ще имаме по един урок по всеки предмет.
После се оказва, че тази толкова пълна и скъпа учебна програма изобщо не струва, защото детето няма стила на учене, на чиято основа е изградена тя. Оказва се, че постигате толкова много за няколко часа на ден, че няма нужда да започвате в 7.00. Оказва се, че планът, основан на външни стимули, често е анти-продуктивен, тъй като демотивира децата, вместо да ги нахъсва. Оказва се, че детето се влюбва в уроците за древния Египет, затова и вие не можете да устоите и учите заедно с него седмици наред.
Но какво става с учебната програма? Разписанието? Таблицата със стикерчета-награди? Урочните планове?
Вие сте домашни ученици!
Предоговаряне на взаимоотношенията ви с училищните норми
Някои домашнообучаващи родители ще открият, че започването в 7 сутринта наистина работи за тяхното семейство и ще продължат да работят така - не защото кварталното училище започва в този час, а защото пасва на тях като семейство. Други ще разберат, че ранният старт е ужасна, страховита, не-добра, много лоша идея: Мама е нощна птица, бебето се нуждае от грижи точно по това време или децата се уморяват твърде много по-късно през деня, ако започнат твърде рано.
Някои майки ще изоставят техниките за модификация на поведението като списъка със задължения и стикерчетата-награди, други ще започнат да разчитат на тях.
Някои майки ще възприемат интереса към древния Египет като знак, че е добре да използват по-подробни материали по темата и да инкорпорират в тях няколко предмета. Други ще го вземат за начало на еклектичен хоумскул[4] или ънскул[5]. Трети пък ще го погледнат като начин учебната програма да разпали интереси и да посее желани цели - доказателство, че това е чудесна програма, която наистина работи!
Докато преминавате през дескула като родител, ще намерите отговори на въпросите си как да помогнете на децата си да учат извън училищния модел. Ще осъзнаете, че няма проблем да поставяте под въпрос институционалните подходи към образованието, тъй като детето ви учи в семейство, а не в институция.
Джийн Фоулконър е популярен лектор на конференции за домашно образование, бизнес групи и родителски събирания. Обучавала е тримата си сина в дома си 20 години. Тя е директор на Brave Learner Home - организация предлагаща консултиране на домашнообучаващи семейства, редактор и водещ на собствена колона в големия блог за домашно обучение The Homeschool Mom
Превод с адаптация: Маринела Инчовска
Източници:
https://www.thehomeschoolmom.com/school-homeschool-what-is-deschooling/
https://www.thehomeschoolmom.com/how-to-start-homeschooling-tips-for-deschooling-children/
https://www.thehomeschoolmom.com/parental-deschooling-part-1-finding-non-school-normal/
[1] Стил на учене - начинът, по който конкретния човек учи най-добре: визуален (като вижда материала), аудиторен (като го слуша) или кинетичен (учене чрез движение, правене и докосване). Повече за стиловете на учене можете да видите в книгата на Дебра Бел „Пълно ръководство за домашно образование”. Главата за стиловете на учене е достъпна тук (бел. прев.)
[2] Определител - книга, интернет сайт или приложение с описания и снимки на растения и животни, за по-лесното им разпознаване, когато се видят в природата. (бел. прев.)
[3] Различните методи за домашно образование са представени накратко в брошура на АДО, достъпна тук (бел. прев.)
[4] Виж обяснението на методите за домашно образование в брошурата на АДО (бел. прев.)
[5] Виж бел. 4.
